Хипотеза относно играта на букви в епохата на стихиите

От една страна, четири зарчета са в състояние да изобразят изчерпателно древногръцката азбука. От друга страна, буквите от много отдавна изобразяват онова, което е било извън езика и в него, и което не е преставало да възниква в езика и извън него.

Възможно ли e сред зарчетата, които са съществували в древността, да са съществували азбучни зарчета, които да са се различавали от останалите зарчета така, както буквите са се различавали от останалите знаци? Възможно ли е те да са били детска игра за децата, и висша игра за онези, които са познавали тайните на азбуката и висшите нива на езика? Азбуката да е съществувала под формата на случайност, която e подсказвала, говорела и превръщала времето в игра на паметта? Кубчето да е символизирало не само случайността и азбуката, но и – макар и не от самото начало – посоките на света, включително небето и земята?

Откривала ли е вече археологията подобни хипотетични зарчета, и виждала ли ги е – такива, каквито са били действително, когато са предсказвали бъдещето на онези, които в същия момент са ги тълкували?

Une hypothèse sur le jeu de lettres à l’époque des éléments

D’une part, quatre dés sont en mesure de figurer exhaustivement l’alphabet grec ancien. D’autre part, les lettres figurent depuis très longtemps ce qui avait été en dehors du langage et en lui, et qui ne cessait d’apparaître dans le langage et en dehors de lui.

Se peut-il que parmi les dés qui existaient dans l’antiquité aient existé les dés alphabétiques, et qu’ils aient été distincts des autres dés comme les lettres l’étaient des autres signes ? Qu’ils aient été un jeu d’enfant pour les enfants, et un jeu supérieur pour ceux qui connaissaient les secrets de l’alphabet et les niveaux supérieurs du langage ? Que l’alphabet ait pris la forme de l’aléatoire qui suggérait, parlait et transformait le temps en jeu de mémoire ? Que le cube ait symbolisé non seulement l’aléatoire et l’alphabet, mais aussi – pas toutefois dès le début – les points cardinaux du monde y compris la terre et le ciel ?

L’archéologie, avait-elle déjà découvert de tels dés hypothétiques, et les a-t-elle vus – tels qu’ils étaient réellement lorsqu’ils prédisaient l’avenir de ceux qui étaient en train de les interpréter ?

Странно действие

Основанието за съществуване на администрацията е самоличността; нейното най-впечатляващо действие – анонимността.

Un effet étrange

La raison d’être de l’administration est l’identité ; son effet le plus impressionnant, l’anonymat.

Перспективата

В случай на съмнение или на колебание, най-добре е да се опрем на онова, което е най-солидно, а именно – на перспективата.

La perspective

En cas de doute ou d’hésitation, il vaut mieux s’appuyer sur ce qui est le plus solide, à savoir la perspective.

Античната ценност на буквите и на числата

В миналото, буквите са означавали не само себе си, но и числата; и не само числата, но и буквите са били стихии и са означавали стихиите.