Le sommet de tout est la description de tout ce qui mène au sommet

La description est un sommet. La réalité et l’activité qui ne sont pas susceptibles de description n’ont pas de sommets. En ce sens, le langage ressemble à la Terre – il y a en lui des montagnes, des forêts, des sources, des vallées, des prés, des fleuves, des plaines, des mers, des courants d’eau et des océans.

Връх на всичко е описанието на всичко, което води към върха

Описанието е връх. Действителност и дейност, които не могат да бъдат описани, нямат върхове. В този смисъл езикът е подобен на Земята – в него има планини, гори, извори, долини, ливади, реки, равнини, морета, водни течения и океани.

La connaissance des formes, les formes de l’expérience et l’expérience des observations

L’héritage d’Hippocrate constitue la preuve historique que le genre aphoristique exprime le rapport de la médecine à la philosophie.

Познанието на формите, формите на опита и опитът в наблюденията

Наследството на Хипократ е историческо доказателство, че афористичният жанр изразява отношението на медицината към философията.

Sur les sphères célestes

« Le Purgatoire aussi est en l’air. »[1]

Gervais de Tilbury

L’orgue est un instrument musical astronomique.

---

[1] Gervais de Tilbury, Le livre des merveilles, Divertissement pour un Empereur (Troisième partie), traduit et commenté par Annie Duchesne, Préface de Jacques Le Goff, Paris, Les Belles Lettres, coll. La roue à livres, 1992, p. 117.

Относно небесните сфери

« Чистилището също се намира във въздуха. »[1]

Гервазий Тилбърски

Органът е астрономически музикален инструмент.

---

[1] Gervais de Tilbury, Le livre des merveilles, Divertissement pour un Empereur (Troisième partie), traduit et commenté par Annie Duchesne, Préface de Jacques Le Goff, Paris, Les Belles Lettres, coll. La roue à livres, 1992, p. 117.

La lumière et la dimension verticale de l’architecture

Les ombres gothiques sont sveltes, les ombres sveltes sont gothiques.

Светлината и вертикалното измерение на архитектурата

Готическите сенки са стройни, стройните сенки са готически.

Degrés de compréhension de l’infini

Ce qui est très bien dit est toujours très important. Cela ne veut toutefois pas dire que ce qui est très important est toujours très bien dit.

Степени на разбиране на безкрайното

Онова, което е много добре казано, e винаги много важно. Това обаче не означава, че онова, което е много важно, е винаги много добре казано.

La perte, la disparition, la destruction, le vol d’un manuscrit

Ceux qui apprennent à rêver par écrit savent que le cauchemar a plusieurs définitions et que la perte d’un manuscrit en est une.

Загубата, изчезването, унищожаването, кражбата на ръкопис

Онези, които се учат да сънуват в писмена форма, знаят, че кошмарът има много определения, едно от които е загубата на ръкопис.

L’impossible inversion du cours du temps passé

Ce qui est écrit est comme un être humain si sa perte provoque la tristesse – si, avec l’écrit, disparaît à jamais ce qui, comme la vie, n’est qu’une seule fois.

Невъзможната промяна на хода на преминалото време

Написаното е като човек, ако загубата му предизвиква тъга – ако, заедно с написаното, завинаги изчезва нещо, което е неповторимо, така както е неповторим животът.

Une répétition littérale

Puisque le véritable secret n’existe pas, l’inexistant est lui aussi un secret.

Буквално повторение

Понеже истинската тайна не съществува, несъществуващото също е тайна.

Les secrets et les mystères

Puisque le véritable secret n’existe pas, l’inexistant est mystérieux.

Тайните и тайнствата

Понеже истинската тайна не съществува, несъществуващото е тайнствено.

Les répétitions des messages dans l’histoire et les répétitions de l’histoire dans les messages

Plus le nombre des répétitions des messages est grand, plus grand est le secret que les messages protègent, et non seulement de ceux qui ne les reconnaissent pas, mais aussi de ceux qui les protègent.

Повторенията на посланията в историята и повторенията на историята в посланията

Колкото по-голямо е числото на повторенията на посланията, толкова по-голяма е тайната, които посланията пазят, и то не само от онези, които не ги признават, но и от онези, които ги пазят.

La ville natale de Léonard

Veni, vici.

Родният град на Леонардо

Veni, vici.

Une distinction linguistique

La différence entre une anagramme et un anagramme n’est pas assez connue[1]. Pour prendre complètement conscience de ce constat et pour expliquer les difficultés que l’on rencontre lorsqu’on cherche à expliquer en quoi précisément consiste la différence entre les deux formes de l’anagramme, il faudrait consulter le profil lexicographique des deux mots dans tous les dictionnaires de la langue française.

---

[1] Cf. Jean Starobinski, Les mots sous les mots : les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971.

                                               

Лингвистично разграничение

Разликата между анаграма в женски род и анаграма в мъжки род не е достатъчно известна[1]. За да осъзнаем напълно тази констатация и за да си обясним затрудненията, които срещаме, когато се опитваме да обясним в какво именно се състои разликата между двете форми на анаграмата, би трябвало да консултираме лексикографския профил на двете думи във всички тълковни речници на френския език.

---

[1] Вж. Jean Starobinski, Les mots sous les mots : les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971. Доколкото в българския език анаграма не съществува в мъжки род, считам за възможни преводи на френската дума в мъжки род българските думи анаграматизъм и анаграм. В първия случай става въпрос за неологично значение на съществуваща дума, във втория – за неологизъм. Поради това, че вече съществува, анаграматизъм е несъмнено по-подходящата дума.

L’histoire de la distraction

Ceux qui arrivent à découvrir l’invisible sont assez souvent distraits.

« Répétez, s’il vous plaît. »

Ceux qui arrivent assez souvent à découvrir l’invisible sont assez souvent distraits.

История на разсеяността

Онези, които успяват да открият невидимото, доста често са разсеяни.

« Повторете, ако обичате. »

Онези, които доста често успяват да открият невидимото, доста често са разсеяни.

La distraction de l’élève

Pour découvrir ce qui n’est pas visible, il faut une certaine dose de distraction.

Разсеяността на ученика

За откритието на онова, което не е видимо, е необходима известна доза разсеяност.

Instantanéité

Pour découvrir ce qui n’est pas visible, il faut être distrait.

Мигновеност

За откритието на онова, което не е видимо, е необходима разсеяност.

La disproportion peut être si grande que de nous faire penser, par erreur, qu’elle n’existe pas

Il faut beaucoup de temps pour chercher et, très peu de temps, pour trouver.

Диспропорцията би могла да бъде толкова голяма, че погрешно да считаме, че не съществува

Необходимо е много време, за да търсим; и много малко време – за да намерим.

Pourquoi est la question des valeurs

Toutes proportions gardées, ce qu’Eschyle dit de la justice est certainement vrai de toutes les valeurs. La vérité est aux côtés de ceux qui la cherchent.

Защо е въпросът на ценностите

Като се имат предвид всички съответни разлики, казаното от Есхил за справедливостта несъмнено е истина за всички ценности. Истината е на страната на онези, които я търсят.

Mémoire ailée

Parfois l’essentiel prend une forme verbale tellement heureuse qu’il est impossible de la retenir.

Крилата памет

Понякога най-важното приема дотолкова успешен изказ, че e невъзможно да го запомним.

Suite

Le temps existe au pluriel et passe, cela va de soi, comme il existe.

Продължение

Времето съществува в множествено число и, от само себе си се разбира, преминава така, както съществува.

Le fleuve du temps et ses points cardinaux

L’affirmation de Jacques Le Goff sur la correspondance entre les cadrans solaires et les cloches pose la question de la sonorisation du temps mesuré[1] : elle pose, en amont, la question de la sonorisation éventuelle du temps dans l’Antiquité et, en aval, la question de la sonorisation du temps qui est passé et qui passe.

---

[1] Cf. aussi Jacques Le Goff, La civilisation de l’Occident médiéval, Paris, Les Editions Arthaud, 1984, p. 436 : « CLOCHES. A partir des VI^e-VII^e siècles, règlent la vie des hommes du Moyen Age. »

Реката на времето и нейните основни посоки

Твърдението на Жак Льо Гоф относно съответствието между слънчевите часовници и камбаните поставя въпроса за озвучаването на измерваното време[1] : то поставя – по посока на извора, срещу течението – въпроса за евентуалното озвучаване на времето в Древността и – по посока на устието, по течението – въпроса за озвучаването на преминалото и на преминаващото време.

---

[1] Вж. също Jacques Le Goff, La civilisation de l’Occident médiéval, Paris, Les Editions Arthaud, 1984, стр. 436: « КАМБАНИ. От VI-VIIв. насетне регулират живота на хората от Средновековието. »

La musique des sphères célestes et le silence des cadrans solaires

Le son des cloches médiévales constitue l’interprétation acoustique du cadran solaire et, du même coup, un chapitre particulièrement important de l’histoire des représentations du temps.

Музиката на небесните сфери и мълчанието на слънчевите часовници

Звънът на средновековните камбани е акустично тълкуване на слънчевите часовници и, едновременно с това, особено важна глава от историята на представите за времето.

Le retour au rythme silencieux du cadran solaire et à l’amplitude des temps

Le son de la cloche répond en écho au cadran solaire.

Завръщане към мълчаливият ритъм на слънчевия часовник и към амплитудата на времената

Камбанният звън е ехото на слънчевия часовник.

La lumière et le son

Du point de vue historique, le son de la cloche constitue l’image acoustique du temps réglé sur le Soleil ; et le clocher, le cadran solaire acoustique du Moyen Age. « Les cloches répondaient aux cadrans solaires »[1]

---

[1] Jacques Le Goff, Marchands et banquiers du Moyen Age, neuvième édition, Paris, PUF, coll. Que sais-je ?, 2001 [1956], p. 103.

Светлина и звън

От историческа гледна точка, камбанният звън e акустичният образ на измерваното посредством Слънцето време, а камбанарията – акустичният слънчев часовник на Средновековието. « Камбаните са съответствали на слънчевите часовници »[1].

---

[1] Jacques Le Goff, Marchands et banquiers du Moyen Age, neuvième édition, Paris, PUF, coll. Que sais-je ?, 2001 [1956], стр. 103.

Des mots particulièrement précis

Les relations entre quelques mots d’Eschyle, dont la précision est en mesure de périodiser le temps, évoquent le style dialectique d’Héraclite.

La justice combat aux côtés de ceux qui la défendent[1].

---

[1] Voici le texte précis : « Le Coryphée. – La justice combat avec qui la défend. », « Les Suppliantes », 335-353, in Eschyle, Tragédies complètes, préface de Pierre Vidal-Naquet, Présentation, traduction et notes de Paul Mazon, Paris, Gallimard, 1982 [Les Belles Lettres 1921 et 1925], p. 70.

Изключително точни думи

Отношенията между няколко думи на Есхил, чиято точност е в състояние да периодизира времето, ни напомнят за диалектическия стил на Хераклит.

Справедливостта воюва на страната на онези, които я защитават[1].

---

[1] Ето точния цитат : « Корифей. – Справедливостта воюва на страната на онзи, който я защитава », « Les Suppliantes », 335-353, in Eschyle, Tragédies complètes, préface de Pierre Vidal-Naquet, Présentation, traduction et notes de Paul Mazon, Paris, Gallimard, 1982 [Les Belles Lettres 1921 et 1925], стр. 70.