Montaigne, Essais, I, XXV

Les paroles et les choses, c’est-à-dire Athènes et Sparte.

Монтен, Опити, I, XXV

Думите и нещата, т.е. Атина и Спарта.

Le monde des idées européennes

Chaque continent est un continent-idée du monde.

Светът на европейските идеи

Всеки континент е континент-идея на света.

Le monde européen des idées

L’Europe est un continent-idée du monde.

Европейският свят на идеите

Европа е континент-идея на света.

Le monde historique des continents-idées

L’Europe est le continent-idée du monde.

Историческият свят на континентите-идеи

Европа е континентът-идея на света.

Les chefs-d’œuvre architecturaux comme critères d’authenticité

Les théâtres antiques sont des œuvres de l’art architectural si accomplies qu’ils peuvent être considérés comme critères authentiques de l’authenticité des œuvres théâtrales.

Les différents chefs-d’œuvre peuvent en principe être des critères d’authenticité des différents principes et de leurs différentes applications.

Архитектурните шедьоври като критерии за автентичност

Древните амфитеатри са толкова завършени произведения на архитектурното изкуство, че могат да бъдат разглеждани като автентични критерии за автентичността на театралните произведения.

Различните шедьоври по принцип могат да бъдат критерии за автентичност на различните принципи и на техните различни приложения.

Paronymie

C’est vraisemblablement la paronymie la plus remarquable en français : grand-mère – grammaire.

Паронимия

Това вероятно е най-забележителната паронимия във френския език : grand-mère (баба) – grammaire (граматика).

La période qui comprend tous les temps

Il y a un premier et un dernier battement du cœur.

Периодът, който обхваща всички времена

Съществуват първи и последен удар на сърцето.

Le début du rythme vital

Il y a un premier battement du cœur.

Началото на жизнения ритъм

Съществува първи удар на сърцето.

Les célèbres mots de César et la Rhétorique d’Aristote

Il s’agit de deux observations d’Aristote sur l’asyndète et, tel est le paradoxe des rapports historiques, d’une double explication qui peut être exprimée avec ou sans conjonction : d’Aristote expliqué par César et de César expliqué par Aristote.

Voici la première observation : « Il en va de même des phrases en asyndètes : « Je vins, je le rencontrai, je lui présentai ma requête ». Il est nécessaire de varier ces mots par l’action ; il ne faut pas les débiter comme une chose unique, les dire avec le même caractère et le même accent. Les phrases en asyndète présentent en outre une particularité : il semble qu’en un temps égal on ait dit beaucoup de choses ; car la conjonction fait un bloc de plusieurs choses, en sorte que, si on la supprime, il est clair que l’effet contraire se produira, et qu’au lieu d’une chose unique, il y en aura plusieurs. L’asyndète implique donc amplification : « je vins ; je parlai ; je suppliai » (cela semble plusieurs choses) ; « il a dédaigné tout ce que j’ai dit ». »[1]

La deuxième observation constitue la fin même de la Rhétorique d’Aristote, sa conclusion : « A la fin du discours convient la phrase en asyndète, pour que ce soit une conclusion, non un développement : « J’ai dit ; vous avez entendu ; vous possédez la question ; jugez. »[2]

---

[1] Aristote, Rhétorique, 1413 b 29-34, 1414 a 1, Tome Troisième, Livre III, texte établi et traduit par Médéric Dufour et André Wartelle, Paris, Société d’Editions Les Belles Lettres, 1973, p. 75.

[2]Ibid., 1420 b 2, p. 97.

Знаменитите думи на Цезар и Реториката на Аристотел

Става въпрос за две наблюдения на Аристотел относно безсъюзието и – такъв е парадоксът на историческите отношения – за двойно обяснение, което би могло да бъде изразено със или без съюз : за обяснения от Цезар Аристотел и за обяснения от Аристотел Цезар.

Ето първото наблюдение : « Същото е с безсъюзието : « дойдох, срещнах, молих ». Това трябва да бъде изиграно, а не да се каже като една цялост, с един и същ израз и тон. Безсъюзията имат още една особеност: те създават впечатление, че в едно и също време се казват много неща. Съюзът превръща множеството в едно, така че ако той се изключи, явно ще се получи обратното, едното ще стане множество. Следователно безсъюзието съдържа нарастване : « дойдох, разговарях, помолих » (това изглежда множество) ; « той пренебрегна каквото казах ». »[1]

Второто наблюдение е самият край на Реториката на Аристотел, нейното заключение : « В края на речта подхожда безсъюзието, за да получим заключение, а не изложение : « Казах, чухте, знаете, съдете! » »[2]

---

[1] Аристотел, Реторика, предговор, встъпителна студия и превод от старогръцки проф. д-р Александър Ничев, София, Изд. Наука и изкуство, 1986, стр. 181.

[2] Пак там, стр. 197.

Le temps est l’allié de celui qui passe

L’écrivain sait d’expérience que la vie et la mort sont ses coauteurs et les coauteurs de ceux qui savent d’expérience qu’ils sont écrivains.

Времето е съюзник на онзи, който преминава

Писателят знае от опит, че животът и смъртта са негови съавтори и съавтори на онези, които знаят от опит, че са писатели.

Les disciples d’Aristote et les trois dimensions lointaines du temps

Du fait que les disciples d’Aristote sont allés très loin, peut-on tirer la conclusion que ceux qui sont allés très loin sont disciples d’Aristote ?

Учениците на Аристотел и трите далечни измерения на времето

От това, че учениците на Аристотел са стигали много далеко, може ли да се направи заключението, че онези, които са стигали много далеко са ученици на Аристотел? 

Une anagramme internationale

En français, le nom de Juif est l'anagramme du mont Fuji.

Международна анаграма

На френски език името евреин (Juif) е анаграма на планината Фуджи (Fuji).

L’étude réelle de soi et la réalité philosophique

Pour comprendre la volonté, il suffit de vouloir comprendre.

Действителното изучаване на себе си и философската действителност

За да разберем волята е достатъчно да искаме да разберем.

La pensée n’est là que si elle engendre une autre pensée

Si l’homme pense, les résultats sont inévitables. L’homme pense inévitablement.

Мисълта е налице само ако поражда друга мисъл

Мисли ли човек, резултатите са неизбежни. Човек неизбежно мисли.

Le cachet européen de Pierre le Grand

Saint-Pétersbourg est le cachet européen de Pierre le Grand sur la carte de la Russie. 

Европейският печат на Петър Велики

Санкт-Петербург е европейският печат на Петър Велики върху картата на Русия.

Bien sûr

Il serait bien sûr exagéré de dire que nous connaissons assez bien la logique de la phrase si nous ne connaissions pas assez bien la logique de l’antiphrase.

Разбира се

Би било разбира се преувеличено да твърдим, че познаваме достатъчно добре логиката на фразата, ако не познаваме достатъчно добре логиката на антифразата.

L’esprit d’Héraclite et la puissance du vent du Sud

L’anagramme de Νότος est τόνος.[1]

---

[1] L’anagramme de Νότος (vent du Sud) est τόνος (tension).

Духът на Хераклит и силата на Южния вятър

Анаграма на Νότος е τόνος.[1]

---

[1] Анаграма на Νότος (Южен вятър) е τόνος (напрежение).

Summum ius, summa iniuria

A chaque fois que l'on sous-estime Cicéron, on est injuste.[1]

---

[1]Cicéron fait précéder le proverbe juridique dont il est question (Cicéron, Les devoirs, Livre I, X-33, texte établi et traduit par Maurice Testard, Professeur à la Faculté libre des Lettres de Paris, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 1965, p. 120) d’un éclaircissement important : « Il se trouve souvent aussi des injustices du fait d’un certain abus de la loi et d’une interprétation extrêmement habile mais trompeuse du droit. » Voir aussi Dictionnaire Gaffiot [1934], jus : « … summum jus summa injuria Cic. Off. 1, 33, comble du droit, comble de l’injustice ».

Summum ius, summa iniuria

Всеки път, когато подценяваме Цицерон, постъпваме несправедливо.[1]

---

[1] Цитираната от Цицерон юридическа пословица (Cicéron, Les devoirs, Livre I, X-33, texte établi et traduit par Maurice Testard, Professeur à la Faculté libre des Lettres de Paris, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 1965, p. 120) е предшествана от важно пояснение : « Често пъти сме свидетели на несправедливости, които се дължат на известна злоупотреба със закона и на изключително изкусно, но лъжливо тълкуване на правото. » Вж. също Dictionnaire Gaffiot [1934], jus : « … summum jus summa injuria Cic. Off. 1, 33, comble du droit, comble de l’injustice ». Съществуват различни варианти на превод на тази юридическа пословица, която би могла да бъде преведена и така : прекаленото право е начало на безправието, прекаленото право е безправие, прекаленото право е начало на прекалено безправие или прекаленото право е прекалено безправие.