Преди тринадесет или четиринадесет години, няколко дни преди Новогодишната
нощ, пишех писмо на сина си. Чувайки отново точните думи, които той ми беше
казал две или три години преди това – във времена, когато беше на по-малко от десет години,
–търпеливо
търсех точния образ, който
да ги онагледи.
След размисъл, реших
да уловя писмената форма на мига, в който трите стрелки на часовника съвпадат
за секунда.
С времето, наблюдението прие две форми.
Миг е съвпадението на трите стрелки на часовника, докато секундата
преминава.