Les rapports sociaux sont des rapports historiques

Les rapports calendaires sont des rapports sociaux.

Обществените отношения са исторически отношения

Календарните отношения са обществени отношения.

La maîtrise des mouvements de l’air

Voire sans mouvements, l’oiseau décrit l’air.

Владеенето на движенията на въздуха

Дори и без движения, птицата описва въздуха.

Il fera beau demain

Le discobole peut confirmer que la monnaie est un disque solaire et que demain sera d’or.

Утре ще е слънчево

Дискохвъргачът може да потвърди, че монетата е слънчев диск и че утре ще е от злато.

Les éléments maîtrisés par la vie

Par chacun de ses mouvements, l’oiseau décrit l’air.

Овладените от живота стихии

С всяко едно от движенията си, птицата описва въздуха.

A contre-courant

Dans la mesure où le sens ressemble au courant d’un fleuve, nous ne prenons pas toujours conscience que nous remontons le courant du fleuve.

Dans la mesure où le même sens ressemble au courant d’un fleuve, nous ne prenons pas toujours conscience que nous remontons le courant du même fleuve.

Срещу течението

Доколкото смисълът е подобен на течението на река, не винаги осъзнаваме, че се движим срещу течението на реката.

Доколкото същият смисъл е подобен на течението на река, не винаги осъзнаваме, че се движим срещу течението на същата река.

Géographie et histoire des sources

Depuis le temps de Thalès – le premier à avoir dit « que l’eau est l’origine des choses » et que la lune est « illuminée par le soleil »[1] –, la philosophie constitue l’une des significations de l’eau.

L’eau est à la fois le principe de ce qui est et ce qui est le principe ; l’image du passé le plus lointain et la plus proche des images du présent : une frontière transparente entre le passé et le présent, entre le présent et l’avenir, entre ici et là.

Qu’est-ce qu’il peut y avoir de plus frais, de plus immédiat, de plus proche des temps les plus anciens que l’eau qui jaillit?

---

[1] Les penseurs grecs avant Socrate : de Thalès de Milet à Prodicos, traduction, introduction et notes par Jean Volquin, Paris, GF-Flammarion, 1964, p. 48.

География и история на изворите

От времето на Талес – който пръв е казал, че « водата е първопричината на нещата » и че луната е « осветена от слънцето »[1] –, философията е едно от значенията на водата.

Водата е едновременно първоосновата на онова, което е, и онова, което е първоосновата; образът на най-далечното минало и най-близкият от образите на настоящето: прозрачна граница между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между тук и там.

Какво би могло да бъде по-свежо, по-непосредствено, по-близко до най-древните времета от водата, която извира?

---

[1] Les penseurs grecs avant Socrate : de Thalès de Milet à Prodicos, traduction, introduction et notes par Jean Volquin, Paris, GF-Flammarion, 1964, p. 48.

A la vitesse du fleuve

Si le sens ressemble au courant d’un fleuve, nous ne prendrons pas toujours conscience que nous suivons le courant du fleuve.

Със скоростта на реката

Ако смисълът е подобен на течението на река, не винаги ще осъзнаваме, че се движим по течението на реката.

J’identifie la pensée à la vie

Qu’est-ce que j’entends par cette identité ? – j’entends par cette identité que la pensée est de la vie.

Отъждествявам мисълта с живота

Какво разбирам под това отъждествяване? – под това отъждествяване разбирам, че мисълта е живот.

La condition infinie du progrès cartésien à l’infini

L’homme étant un être fini et Dieu un être infini, le progrès est le rapport de l’homme à Dieu.

Du même point de vue, le progrès est le rapport géométrique – le rapport mathématique – de l’homme à Dieu.

Безкрайното условие на безкрайния картезиански прогрес

Тъй като човек е същество, което е крайно, а Бог e същество, което е безкрайно; прогресът е отношението на човека към Бога.

От същата гледна точка, прогресът е геометричното – математическото – отношение на човека към Бога.

Un parallèle cartésien

Le doute est à l’esprit ce que le désir est au corps. Le désir d’un corps est un autre corps, le doute d’un esprit est un autre esprit.

Картезиански паралел

Съмнението е за духа онова, което желанието е за тялото. Желанието на едно тяло е друго тяло, съмнението на един дух е друг дух.

La confiance réelle que nous avons en nous-mêmes est une compétence logique

La confiance que nous avons réellement en nous-mêmes est une compétence logique.

Действителното доверие, което имаме в самите себе си, е логическа способност

Доверието, което действително имаме в самите себе си, е логическа способност.

Les traditions philosophiques et la transmission des connaissances médicales

Les raisons du doute de Descartes, comme le fait comprendre la sixième partie du Discours de la méthode, remontent bien au-delà de son époque. Il doute pour remettre en cause les sens ; pense, pour remettre en cause le doute ; expérimente, pour faire ce qui n’est pas encore fait, et découvre, pour connaître pour la première fois ce qui – avant d’être découvert – n’était connu que de Dieu.

L’homme qui savait apprendre de soi, savait aussi que, pour pouvoir apprendre de soi, l’homme doit pouvoir faire des découvertes.

Toujours dans la même partie, un remarquable éloge de la médecine de l’avenir ; un éloge qui repose sur la valeur de la santé et sur la conviction profonde que la santé est « sans doute le premier bien et le fondement de tous les autres biens de cette vie ».

Философските традиции и унаследяването на медицинските познания

Шестата част на Разсъждение за метода ни помага да разберем, че причините за съмнението на Декарт се намират далеч отвъд неговата епоха. Той се съмнява, за да постави под въпрос сетивата; мисли – за да постави под въпрос съмнението; експериментира – за да направи онова, което все още не е направено, и открива – за да познае за първи път онова, което – преди да бъде открито – е било известно само на Бог.

Човекът, който е знаел да се учи от себе си, е знаел също, че за да се може да се учи от себе си, човек трябва да може да прави открития.

В същата част ce намира забележителна възхвала на медицината на бъдещето – възхвала, която се основава на ценността на здравето и на дълбокото убеждение, че здравето « е вероятно най-висшето благо и основата на всички останали блага в този живот ».

Le soleil ancien que la terre retournée avait vu pour la première fois et l’interprétation poétique de l’agriculture ancienne

Selon Ovide, l’homme retourne périodiquement la terre pour que la terre puisse revoir le soleil qu’elle avait vu la première fois (cf. Ovide, Les Fastes, Livre IV, Paris, Les Belles Lettres, 2012, p. 121).

On revient toujours au sens d’une proposition si l’on n’en revient toujours pas. L’homme retourne périodiquement la terre pour que la terre puisse revoir le soleil.

Древното слънце, което обработената земя е видяла за първи път, и поетичното тълкуване на древното земеделие

Според Овидий, човек периодично обработва земята, за да може земята отново да види слънцето, което е видяла първия път (вж. Ovide, Les Fastes, Livre IV, Paris, Les Belles Lettres, 2012, p. 121).

Не преставаме да осъзнаваме значението на едно изречение, ако не преставаме да го осъзнаваме напълно. Човек периодично обработва земята, за да може земята отново да види слънцето.

Ce que Descartes dit de la nature, de la géométrie et de la nature des sens aussi

La nature est la maîtresse des sens.

Онова, което Декарт казва за природата, за геометрията и за природата на сетивата

Природата е учителка на сетивата.

Anthropologie de la douleur

L’un des aphorismes d’Hippocrate nous permet de formuler comme question la question du rapport entre les maladies mentales et les douleurs physiques. L’aphorisme nous fait penser que l’esprit malade anesthésie le corps malade – que l’esprit qui souffre réellement anesthésie.

« Ceux qui ont quelque endroit douloureux dans le corps sans, pour une large part, en ressentir la douleur ont l’esprit malade » (Hippocrate, Aphorismes, Deuxième section, Aphorisme 6).

Les maladies mentales sont-elles autant d’anesthésies ?

Антропология на болката

Един от афоризмите на Хипократ ни позволява да формулираме като въпрос въпроса за отношението между душевните заболявания и физическите болки. Афоризмът ни навежда на мисълта, че болният дух обезболява болното тяло – че духът, който страда действително, обезболява.

« Липсата на значима физическа болка при наличието на значимо болно място е признак за душевно заболяване » (Hippocrate, Aphorismes, Deuxième section, Aphorisme 6).

Различните душевни заболявания могат ли да бъдат разглеждани като различни анестезии?

Secrets historiques, collectifs et individuels

Du point de vue logique, les secrets ressemblent aux rêves. Si on ne les couche pas par écrit, avec le temps on les oublie.

Исторически, колективни и индивидуални тайни

От логическа гледна точка, тайните приличат на сънища. Ако не бъдат записани, с течение на времето биват забравяни.

L’index cartésien des noms propres

Le seul nom cité dans les six Méditations métaphysiques de Descartes et le nom d’Archimède.

« Archimède, pour tirer le Globe terrestre de sa place et le transporter en un autre lieu, ne demandait rien qu’un point qui fût fixe et assuré. Ainsi j’aurai droit de concevoir de hautes espérances, si je suis assez heureux pour trouver seulement une chose qui soit certaine et indubitable » (René Descartes, Méditations métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito 75 », vol. 4,  1976, p.11, Méditation seconde).

Картезианският поименен показалец

Единственото име, цитирано в шестте Метафизически размишления на Декарт, е името на Архимед.

« За да премести Земното кълбо от собственото му място на друго място, Архимед не се е нуждаел от нищо друго, освен от неподвижна и солидна точка. По същия начин ще съм в правото си да храня високи надежди, ако съм достатъчно щастлив да намеря поне едно нещо, което да е сигурно и несъмнено » (René Descartes, Méditations métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito 75 », vol. 4,  1976, p.11, Méditation seconde).

Syllogisme

La triade aphoristique pourrait bien être et, par le passé, avait sans doute déjà été le parallèle logique du syllogisme.

Умозаключение

Афористичната триада наистина би могла да бъде, и в миналото несъмнено вече е била, логичен паралел на умозаключението.

L’histoire des différences entre le connu et l’inconnu

Parfois l’ironie est une maîtrise de différences si fines et une maîtrise si fine de différences que nous nous posons à juste titre une question : dans la mesure où l’ironie est une relation entre le connu et l’inconnu, quelles étaient les modifications qu’elle subissait lorsque les différences entre le connu et l’inconnu cessaient d’exister pour la conscience ?

Историята на разликите между известното и неизвестното

Понякога иронията е владеене на толкова тънки разлики и толкова тънко владеене на разлики, че с основание се питаме : доколкото иронията е отношение между известното и неизвестното, какви са били измененията, които тя е претърпявала, когато разликите между известното и неизвестното са преставали да съществуват за съзнанието?

Un avenir sans clés

C'est seulement lorsque toutes les clés auront disparu que la liberté sera vraiment là.

Бъдеще без ключове

Само когато всички ключове изчезнат, свободата ще е действително налице.

Compréhension

Le sens constitue un seuil.

Разбиране

Смисълът е праг.

Dépendances rhétoriques

Plus le discours devenait élogieux, plus il correspondait à la vérité.

Реторични зависимости

Колкото по-хвалебствена ставаше речта, толкова повече отговаряше на истината.

Nuance

L’homme peut oublier que les rêves qu’il ne peut pas oublier sont des rêves.

Оттенък

Човек може да забрави, че сънищата, които не може да забрави, са сънища.

Les rêves que l’homme n’oublie pas

L’homme oublie si facilement et si vite ses rêves qu’il est tout à fait possible que dans certains cas il ne perçoive pas comme des souvenirs de rêves les souvenirs des rêves qu’il n’oublie pas.

Сънищата, които човек не забравя

Човек толкова лесно и толкова бързо забравя сънищата си, че е напълно възможно в определени случаи да не възприема спомените за сънищата, които не може да забрави, като спомени за сънища.

A vol d’oiseau

Pour éviter les obstacles, le chemin serpente.

От птичи поглед

За да избегне препятствията, пътят криволичи.

Deux conjectures qui tiennent aux places des mots

L’inspiration est un état divin. Ce qui est un état humain, c’est la fatigue provoquée par l’inspiration.

L’inspiration est un état humain. Ce qui est un état divin, c’est la fatigue provoquée par l’inspiration.

Две предположения, които се дължат на местата на думите

Вдъхновението е божествено състояние. Човешко състояние е умората, предизвикана от вдъхновението.

Вдъхновението е човешко състояние. Божествено състояние е умората, предизвикана от вдъхновението.

Le processus de réminiscence des différences

Le sens de ce qui est apparemment invisible ou apparemment inaudible – de ce qui est devenu invisible ou inaudible en raison de sa répétitivité – est l’une des raisons de la vue et de la langue.

En règle générale, les grandes découvertes dans le domaine des sciences sociales sont moins liées à la recherche de l’inconnu qu’aux études de ce qui est toujours déjà connu. Il paraît également que la connaissance de ce qui, autrement, est déjà connu soit à la base de la conception du processus de connaissance comme un processus de réminiscence.

Процесът на припомняне на различията

Смисълът на онова, което е привидно невидимо или привидно недоловимо за слуха – на онова, което е станало невидимо или недоловимо от повторяемост, – е една от причините на зрението и на езика.

По общо правило, великите открития в областта на социалните науки са свързани не толкова с издирване на неизвестното, колкото с проучвания на отвинаги известното. Изглежда също, че познаването на онова, което иначе е вече известно, е в основата на разбирането на процеса на познание като процес на припомняне.

La discrétion du médecin et l’humour des malades

Parfois, j’ai le sentiment qu’Hippocrate lutte contre les maladies aux côtés des malades qui ont le sens de l’humour.

Дискретността на лекаря и хуморът на болните

Понякога ми се струва, че Хипократ се бори срещу болестите, бидейки на страната на болни, които проявяват чувство за хумор.

La vue faible et les rêves

Le thème de la vue affaiblie – non seulement dans le présent, mais aussi dans l’histoire ; et non seulement dans l’histoire proche, mais aussi dans l’histoire lointaine – retient de longue date mon attention. Je me souviens comme dans un rêve du jour où je me suis demandé pour la première fois si les gens du passé qui avaient la vue faible, et dont les seuls moyens de retour à la clarté distincte du monde visible étaient la mémoire et le langage, ne voyaient dans leurs rêves aussi clairement et distinctement qu’ils voyaient autrefois, dans le passé lointain.

Слабото зрение и сънищата

Темата за отслабналото зрение – не само в настоящето, но и в историята; и не само в близката, но и в далечната история – отдавна привлича вниманието ми. Спомням си като насън деня, в който за първи път се запитах дали хората от миналото, които са страдали от слабо зрение, и чиито единствени средства за завръщане към отчетливата яснота на видимия свят са били паметта и езикът, в сънищата си не са виждали така ясно и отчетливо, както са виждали някога – в далечното минало.

Le temps et les gouttes

C’est aujourd’hui seulement – aussi tard – que je suis tombé sur une étymologie qui mène du français au latin, du temps de la médecine à l’histoire et à la rhétorique du temps, de l’écoute attentive du rythme libre ou nécessaire de l’eau, lequel ne cesse de nous transporter, à l’écriture qui nous fait saisir ou entendre les formes variées de la mesure.

Instiller, lat. instillare, de stilla, goutte.

Etant d’avis qu’il est impossible de surestimer la valeur philosophique et scientifique du style du cadran solaire (stilus, poinçon servant à écrire), je pense que la ressemblance phonétique entre les mots latins stilla et stilus est loin d’être un effet du hasard.

Времето и капките

Едва днес – толкова късно – попаднах на етимология, която води от френския към латинския език, от времето на медицината към историята и реториката на времето, от вслушването в свободния или необходим ритъм на водата, който непрестанно ни унася, към писмеността, която ни позволява да доловим или чуем разнообразните форми на мярата.

Instiller (вливам, наливам, сипвам капка по капка), lat. instillare, от stilla, капка.

Бидейки на мнение, че е невъзможно да надценим филофоската и научна ценност на стила на слънчевия часовник (stilus, островърх инструмент за писане); аз мисля, че фонетичното подобие между латинските думи stilla и stilus далеч не е проява на случайност.