Ценността на свободата е толкова голяма

От ценността на свободата зависи големината на всяка ценност.

La valeur de la liberté est si grande

De la valeur de la liberté relève la grandeur de toute valeur.

Продължавам

Общественото и историческото действие на един глагол е действие на неговата причинна форма : мисля означава превръщам се в причина за мислене; преподавам – в причина за преподаване; пиша – в причина за писане; чета – в причина за четене; разбирам – в причина за разбиране; причинявам – в причина за причиняване.

Continuer

L’effet social et historique d’un verbe est l’effet de sa forme causative : penser, c’est faire penser ; enseigner – faire enseigner ; écrire – faire écrire ; lire – faire lire ; comprendre – faire comprendre ; faire – faire faire.

Друго време

Какво означава сега в сънищата?

Un autre temps

Qu’est-ce que maintenant veut dire dans les rêves ?

Сега

Да не би да наричаме настояще пространството?

Maintenant

Peut-être que nous appelons présent l’espace ?

Часът е пространствен

Което важи за пространството, важи и за времето; и обратно – което важи за времето, важи и за пространството.

L’heure est spatiale

Ce qui vaut pour l’espace vaut aussi pour le temps, et inversement – ce qui vaut pour le temps vaut aussi pour l’espace.

Някои мигновени осъзнавания убягват на паметта

Да се каже, че безкрайно малкото време не съществува за съзнанието е все едно да се каже, че съзнанието не съществува за самото себе си. Същото важи и за безкрайно голямото време.

Да се каже, че безкрайно малкото време не съществува за съзнанието е все едно да се каже, че съзнанието не съществува за самото себе си. Същото важи и за безкрайното време.

Certaines prises de conscience instantanées échappent à la mémoire

Dire que le temps infiniment petit n’existe pas pour la conscience équivaut à dire que la conscience n’existe pas pour elle-même. De même, pour le temps infiniment grand.

Dire que le temps infinitésimal n’existe pas pour la conscience équivaut à dire que la conscience n’existe pas pour elle-même. De même, pour le temps infini.

Първото хипотетично съотношение

Дължината на педята и дължината на ходилото е една и съща.

La première proportion hypothétique

La longueur de l’empan et la longueur de la plante du pied est la même.

Две хипотетични съотношения

Повлиян от « играта на съотношенията », които определят човека като принцип на античната религиозна архитектура (Vitruve, De l’architecture, Livre III, 1,3-9, texte établi, traduit et commenté par Pierre Gros, Paris, Les Belles Lettres, 1990), неволно забелязах две съотношения, които – паралелни на главозамайващите съотношения, изследвани от Витрувий – не се намират в текста и в коментарите към текста на Книга III от трактата За архитектурата. Ерудираността, богатството и задълбочеността на коментарите придават особено значение на това уточнение.

Deux proportions hypothétiques

Influencé par « le jeu des proportions » qui définissent l’homme comme principe de l’architecture religieuse antique (Vitruve, De l’architecture, Livre III, 1,3-9, texte établi, traduit et commenté par Pierre Gros, Paris, Les Belles Lettres, 1990), je me suis involontairement aperçu de deux proportions qui – parallèles aux proportions vertigineuses étudiées par Vitruve – ne se trouvent pas dans le texte ni dans les commentaires du texte du Livre III du traité De l’architecture. Le caractère érudit, riche et approfondi des commentaires rend cette précision particulièrement importante.

Мисълта на човека

Превърне ли се човек в мяра на мисълта, мисълта се превръща в безкрайно движение.

La pensée de l’homme

Lorsque l’homme devient la mesure de la pensée, le mouvement de la pensée devient infini.

Заглавието – това сте вие

Умът е любов, но онези, които не обичат, не могат да го разберат.

Le titre, c’est vous

L’intelligence est de l’amour mais ceux qui n’aiment pas ne peuvent le comprendre.

Евентуалното и реалното разнообразие от времена

Различните дни от календара са прозорци към различни времена.

La variété éventuelle et la variété réelle des temps

Les différents jours du calendrier sont des fenêtres qui donnent sur les différents temps.

Разнообразието от измерения

Не казах, че формата е отношение между вътрешното и външното измерение, защото вътрешното и външното имат много измерения.

La diversité des dimensions

Je n’ai pas dit que la forme est le rapport entre la dimension intérieure et la dimension extérieure parce que l’intérieur et l’extérieur ont plusieurs dimensions.

Форма и отношение

Формата е отношение между вътрешното и външното.

La forme et le rapport

La forme est le rapport entre l’intérieur et l’extérieur.

Разнообразието от времена

Всички дни от календара са прозорци – отвори – към различните времена.

La variété des temps

Tous les jours du calendrier sont des fenêtres – des ouvertures – qui donnent sur les différents temps.

Отношението между свободата и необходимостта

Свободата е необходима.

Le rapport entre la liberté et la nécessité

La liberté est nécessaire.

Писаните закони в Древността

Законите до такава степен образуват архитектурата на града-държава, че наистина трябва да кажем : без архитектура няма град-държава.

Les lois écrites dans l’Antiquité

Les lois constituent à tel point l’architecture de la cité qu’il faut vraiment dire : sans architecture, il n’y a pas de cité.

За антропологичната забрава

Днес се завръщам към онова, което казах онзи ден, а онзи ден се завръщах към размишление от последните години и, чрез размишлението от последните години, към въпроса за времето. Ставаше въпрос за основен факт, за голям въпрос и за най-важни измерения на живота, на историята и на познанието.

Ето първоначалният факт. Човек забравя напълно първоначалния период от своя живот. Последиците от тази забрава, които езикът във всички случаи би трябвало да може да изрази, са обществени и исторически. За да бъде запомнена, мислена и изучавана, тази забрава на началото на живота трябва да бъде определена. Ще бъде уместно да я определим като антропологична забрава.

А сега, ето и първоначалният въпрос. Тъй като забравеният период от живота е същевременно период на усвояване на езика, как отношението между забравата на всичко и езика се отразява на всичко в живота ?

Нека накрая отбележим и обстоятелството, че, от една страна, поради вече посочените причини, човек няма чувството, че е забравил – тъй като думите са винаги налице – и че, от друга страна, езикът е памет за онова, което е било, което е и което винаги ще бъде.

В началото на живота, човек забравя всичко освен езика.

De l’oubli anthropologique

Aujourd’hui, je reviens à ce que je disais avant-hier. Avant-hier, je revenais à une réflexion de ces dernières années et, par la réflexion de ces dernières années, au problème du temps. Il s’agissait d’un fait principal, d’une grande question et de dimensions fondamentales de la vie, de l’histoire et de la connaissance.

Voici le fait initial. L’homme oublie complètement la période initiale de sa vie. Les effets de cet oubli – que la langue doit dans tous les cas pouvoir arriver à exprimer – sont sociaux et historiques. Pour être retenu, pensé et étudié, cet oubli du début de la vie doit être défini. Il sera pertinent de le définir comme un oubli anthropologique.

Maintenant, la question initiale. La période de vie oubliée étant en même temps la période de l’acquisition de la langue, comment le rapport entre l’oubli de tout et la langue marque-t-il toute la vie ?

Notons enfin que, d’une part, pour les raisons déjà évoquées, l’homme n’a pas le sentiment d’avoir oublié – les mots sont toujours là – et que, d’autre part, la langue est la mémoire de ce qui avait été, de ce qui est et de ce qui sera toujours.

Au commencement de la vie, l’homme oublie tout sauf la langue. 

Когато детето се усмихва, докато спи

Човек трябва да знае що е сън, за да може евентуално да разбере какво забравя, когато забравя сън.

Quand l’enfant sourit en dormant

Il faut savoir ce que c’est qu’un rêve pour pouvoir éventuellement comprendre ce que l’on oublie lorsqu’on oublie un rêve.

Интензивността на вътрешната светлина

Сънищата са средства са изучаване на вътрешната светлина.

L’intensité de la lumière intérieure

Les rêves sont des moyens d’étude de la lumière intérieure.

Паралел, който е единствен по рода си

Екваторът е паралел без паралел.

Un parallèle unique en son genre

L’équateur est un parallèle sans parallèle.

Двете крайни точки на света

Най-малкият паралел е точка, полюс.

Ясно е като две плюс две е равно на четири, че Земята има два полюса и че полюсите на Земята са краищата на всички меридиани. Ясно е – истина е, – но откога?

Les deux points extrêmes du monde

Le moindre parallèle est un point, un pôle.

Il est clair comme deux et deux font quatre que la Terre a deux pôles et que les pôles de la Terre constituent les extrémités de tous les méridiens. Il est clair, c’est vrai, mais depuis quand ?

Езикът е стихия

Отношенията и зависимостите между всички думи изразяват всички отношения и зависимости.

La langue est un élément

Les relations et les dépendances entre tous les mots expriment toutes les relations et dépendances.

Относно дълбините

Дълбокото приема формата на стихиите.

Sur les profondeurs

Le profond prend la forme des éléments.

Витрувиански паралели

Разперени ръце и разперена ръка.

Parallèles vitruviens

L’envergure des mains et l’envergure de la main.

Всичко, с изключение на езика

Забравата на всичко най-важно представлява първоначалния период на живота.

Обстоятелството, че всичко най-важно може да бъде напълно забравено, е неосъзнато напомняне за първоначалния период на живота.

Tout sauf la langue

L’oubli de ce qui importe le plus constitue la période initiale de la vie.

Le fait que ce qui importe le plus est susceptible d’être complètement oublié rappelle inconsciemment la période initiale de la vie.

Симетрия на половините

Екваторът е най-големият паралел.

La symétrie des moitiés

L’équateur est le plus grand des parallèles.

Едно число, числото Едно

Питагорейците са философи и математици на мълчанието.

Un nombre, le nombre Un

Les Pythagoriciens sont les philosophes et les mathématiciens du silence.

29 март 2014

От една страна, първият голям знак за мълчание е даден от питагорейците; от друга страна – каква е истината на мистерията, ако не мълчание, организирано около истината?

Le 29 mars 2014

D’une part, le premier grand signe de silence est donné par les pythagoriciens ; d’autre part, qu’est-ce que la vérité du mystère sinon le silence organisé autour de la vérité ?

Причината за разбирането и за неразбирането понякога е една и съща

Човекът, който може да бъде разбран, е предвидим; и човекът, който може да разбере, може да предвиди.

La raison de la compréhension et de l’incompréhension est parfois la même

L’homme que l’on peut comprendre est prévisible, et l’homme qui peut comprendre peut prévoir.

Отвъд далечното пространство

Далечното пространство е спомен за друго време.

Свещената история « е времевото въплъщение на такава съществена структура на средновековния начин на мислене, каквато е структурата посредством аналогия, посредством ехо. Съществува наистина само онова, което напомня за нещо или за някого – само онова, което вече е съществувало » (Jacques Le Goff, La Civilisation de l’Occident médiéval, Paris, Les Editions Arthaud, 1984, p. 197).

Par-delà l’espace lointain

L’espace lointain est le souvenir d’un autre temps.

L’histoire sacrée « est l’incarnation temporelle de cette structure essentielle de la mentalité médiévale : structure par analogie, par écho. N’existe vraiment que ce qui rappelle quelque chose ou quelqu’un, que ce qui a déjà existé » (Jacques Le Goff, La Civilisation de l’Occident médiéval, Paris, Les Editions Arthaud, 1984, p. 197).

Божествената мъдрост, суетата на суетите, глаголът на глаголите

Почит към Жак Льо Гоф

Според Джанбатиста Вико, човек може да разбере само онова, което може да направи.

През Сревновековието, под правя французите са разбирали казвам.

Човек следователно може да разбере само онова, което може да каже.

Много са значенията и синонимите на глагола правя, които са преминали, и които преминават през различните времена на историята.

La sagesse divine, la vanité des vanités, le verbe des verbes

Hommage à Jacques Le Goff

D’après Giambattista Vico, l’homme ne peut comprendre que ce qu’il peut faire.

Au Moyen Âge, par faire les Français entendaient dire.

L’homme, par voie de conséquence, ne peut comprendre que ce qu’il peut dire.

Ils sont nombreux, les acceptions et les synonymes du verbe faire qui avaient traversé, et qui traversent les différents temps de l’histoire.