Les routes vers l’architecture réalisée

Il me semble que nous comprendrons mieux la valeur historique, esthétique et sociale de l’architecture si nous commençons à considérer les routes comme œuvres architecturales, c’est-à-dire comme œuvres d’art.

Пътищата към осъществената архитектура

Струва ми се, че ще разберем по-добре историческата, естетическата и социалната ценност на архитектурата, ако започнем да разглеждаме пътищата като архитектурни произведения, т.е. като произведения на изкуството.

Les signatures sur les premiers actes historiques rédigés à l’encre

Du point de vue de l’éternité, l’encre à laquelle sont rédigés les premiers actes historiques n’est pas encore sèche.

Подписите върху първите исторически документи, написани с мастило

От гледна точка на вечността, мастилото, с което са написани първите исторически документи, все още не е изсъхнало.

A propos de la dévalorisation typique de l’écrit

Tout ce qui est écrit et qui n’a presque aucune importance prouve à sa façon que pratiquement rien n’a plus d’importance que l’écrit.

Относно характерното обезценяване на написаното

Всичко написано, което няма почти никакво значение, по своему доказва, че практически нищо няма по-голямо значение от написаното.

Les montagnes et les vallées à l’époque de Descartes

Trois évidences intellectuelles cartésiennes : théologique (essence-existence de Dieu), géométrique (les trois angles du triangle sont égaux à deux angles droits), géographique (l’idée de montagne implique l’idée de vallée).

« Mais néanmoins, lorsque j’y pense avec plus d’attention, je trouve manifestement que l’existence ne peut non plus être séparée de l’essence de Dieu, que de l’essence d’un triangle rectiligne la grandeur de ses trois angles égaux à deux droits, ou bien de l’idée de montagne l’idée d’une vallée ; en sorte qu’il n’y a pas moins de répugnance de concevoir un Dieu (c’est-à-dire un être souverainement parfait) auquel manque l’existence (c’est-à-dire auquel manque quelque perfection), que de concevoir une montagne qui n’ait point de vallée. »[1]

La montagne et la vallée, l’idée de montagne et l’idée de vallée, constituent l’évidence intellectuelle géographique de Descartes.

---

[1] René Descartes, Méditations métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito 75 », vol. 4,  1976, p. 46, Méditation cinquième.

Планините и долините по времето на Декарт

Три картезиански интелектуални очевидности : теологическа (същността на Бога включва в себе си съществуването), геометрична (трите ъгъла на триъгълника са равни на два прави ъгъла), географска (идеята за планина включва в себе си идеята за долина). 

« При все това, замисля ли се по-внимателно, намирам за очевидно, че съществуването не може да бъде отделено от същността на Бога, така както не може да бъде отделено от същността на един триъгълник определението, според което сумата на неговите три ъгъла е равна на сумата на два прави ъгъла, нито пък от идеята за планина – идеята за долина; така че не по-малко противно и недопустимо е да си представим Бог, комуто не е присъщо съществуване (т.е. съвършено суверенно същество, на което липсва някакво съвършенство, тъй като съществуването е съвършенство), отколкото да си представим планина без долина. »[1]

Планината и долината, идеята за планина и идеята за долина, са географската интелектуална очевидност на Декарт.

---

[1] René Descartes, Méditations métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito 75 », vol. 4,  1976, p. 46, Méditation cinquième.

L’oubli de la brièveté

Du point de vue philosophique, l’aphorisme est le genre qui prend le plus en considération la brièveté de la vie.

Забравата на краткостта

От философска гледна точка, афоризмът е жанрът, който в най-голяма степен отчита краткостта на живота.

La longévité est l’une des valeurs et l’un des critères de la valeur de la vie

Il est à noter qu’Hippocrate – qui a tant contribué et qui contribue tant à la longévité de l’homme – parle de la brièveté de la vie au début de son premier aphorisme.

« La vie est courte… »[1] : tels sont ses tout premiers mots.

---

[1] Hippocrate, Aphorismes, I, 1.

Дълголетието е една от ценностите и един от критериите за ценността на живота

За отбелязване е, че Хипократ – който е допринесъл толкова много и който толкова много допринася за дълголетието на човека – говори за краткостта на живота в началото на първия си афоризъм.

 « Животът е кратък... »[1] : такива са най-първите му думи.

---

[1] Hippocrate, Aphorismes, I, 1.

L’attention médicale et le langage du malade

Le médecin qui écoute le malade écoute Hippocrate.

Медицинското внимание и езикът на болния

Лекарят, който слуша болния, слуша Хипократ.

Une autre variante

La différence entre l’orientation concrète et l’orientation abstraite est si grande qu’elle pourrait servir d’argument à l’appui de l’affirmation que l’orientation concrète n’existe pas.

Друг вариант

Разликата между конкретно и абстрактно ориентиране е толкова голяма, че би могла да послужи като аргумент в подкрепа на твърдението, че конкретно ориентиране не съществува.

Deux formes d’orientation

La différence entre l’orientation concrète et l’orientation abstraite est si grande qu’elle pourrait servir d’argument à l’appui de l’affirmation que l’orientation abstraite n’existe pas.

Две форми на ориентиране

Разликата между конкретно и абстрактно ориентиране е толкова голяма, че би могла да послужи като аргумент в подкрепа на твърдението, че абстрактно ориентиране не съществува.

Onomastique administrative

Du point de vue administratif, la France est soit l’un des Etats les plus aquatiques, soit l’Etat le plus aquatique du monde.[1]

---

[1] En lisant Jacques Revel, « Régions, provinces, lieux : l’impensable diversité de la France [1993] » (pp. 336-370), in Un parcours critique : douze exercices d’histoire sociale, Paris, Editions Galaade, 2006, 447 p., et Marie-Vic Ozouf-Marignier, La formation des départements : la représentation du territoire français à la fin du 18^e siècle, préf. de Marcel Roncayolo, Paris, Editions de l’Ecole des hautes études en sciences sociales, coll. Recherches d’histoire et de sciences sociales, n° 36, 1989, 363 p., j'ai pris clairement conscience que le rapport historique département-province est capital pour la compréhension de l’histoire de France.

Административна ономастика

От административна гледна точка, Франция е или една от най-водните държави, или най-водната държава в света.[1]

---

[1] Четейки Jacques Revel, « Régions, provinces, lieux : l’impensable diversité de la France [1993] » (pp. 336-370), in Un parcours critique : douze exercices d’histoire sociale, Paris, Editions Galaade, 2006, 447 p., и Marie-Vic Ozouf-Marignier, La formation des départements : la représentation du territoire français à la fin du 18^e siècle, préf. de Marcel Roncayolo, Paris, Editions de l’Ecole des hautes études en sciences sociales, coll. Recherches d’histoire et de sciences sociales, n° 36, 1989, 363 p., ясно осъзнах, че историческото отношение департамент-провинция е от капитално значение за разбирането на историята на Франция.

Au sein des bibliothèques

Il leur fallait un peu plus de courage pour pouvoir aller beaucoup plus loin, et cette grande disproportion – comparable aux rapports entre le nombre des réflexions sérieuses et l’ordre infini des livres qui constituait la raison, le moyen et l’objet de leurs observations – les encourageait.

В библиотеките

Необходима им беше малко повече смелост, за да могат да отидат много по-надалече, и тази голяма диспропорция – сравнима с отношенията между числото на сериозните разсъждения и безкрайния ред от книги, който беше причина, средство и предмет на наблюденията им – ги окуражаваше.

Amor fati

Le destin est là – pour qu’on l’aime.

Amor fati

Съдбата е затова – за да бъде обичана.

L’observation de la réalité littéraire

Quand la littérature est créée à l’image et à la ressemblance de la réalité, la relecture d’une œuvre littéraire constitue une forme d’observation de la réalité.

Наблюдението на литературната действителност

Когато литературата е създадена по образ и подобие на действителността, препрочитането на едно литературно произведение представлява форма на наблюдение на действителността.

L’infiniment petit et l’infiniment grand

Passé certains seuils de perception, le petit et le grand sont également imperceptibles.

Безкрайно малкото и безкрайно голямото

Отвъд определени прагове на възприятие, малкото и голямото са еднакво невъзприемаеми.

Beaucoup de nombres

Beaucoup n’est pas un nombre.

Много числа

Много не е число.

Une observation habituelle

L’importance des habitudes est si grande que l’imperception de ce qui est important – quelle que soit par ailleurs la grandeur de son importance – n’a pas d’autre explication.

Обичайно наблюдение

Значението на навиците е толкова голямо, че незабелязването на онова, което има значение – независимо от това каква е величината на неговото значение – няма друго обяснение.

Le langage silencieux du soleil

Le cadran solaire rend plutôt invisible que visible la connaissance du jour. Le terme grec γνώμων – qui désigne aussi bien le style, ou l’aiguille du cadran solaire que le cadran solaire lui-même, et qui constitue à la fois un objet, un moyen et une raison de connaissance – est riche en significations et, au pluriel, signifie « les surveillants des oliviers sacrés, à Athènes ».[1]

---

[1] Anatole Bailly, Dictionnaire grec français, Paris, Librairie Hachette, 1950.

Мълчаливият език на слънцето

Слънчевият часовник прави по-скоро невидимо, отколкото видимо познанието на деня. Гръцкият термин γνώμων – който обозначава както стила, или стрелката на слънчевия часовник, така и самия слънчев часовник, и който е едновременно предмет, средство и причина за познание – е богат на значения и, в множествено число, означава « надзирателите на свещените маслинови дървета в Атина ».[1]

---

[1] Anatole Bailly, Dictionnaire grec français, Paris, Librairie Hachette, 1950.

Le soleil est chaque jour nouveau (Héraclite, fr. 6)

L’effet réel de la définition du soleil par le jour est fort parce que nous ne prenons pas immédiatement conscience de ce que la définition du jour dépend immédiatement du soleil.

La langue est comme le soleil : si le soleil est nouveau, elle est nouvelle.

Всеки ден слънцето е ново (Хераклит, фр. 6)

Действителното въздействие на определението на слънцето посредством деня е силно, защото не осъзнаваме непосредствено, че определението на деня зависи непосредствено от слънцето.

Езикът е като слънцето: ако слънцето е ново, той е нов.

Avis sur la dimension manuscrite de l’écriture professionnelle

Il y a des années, je me suis posé une question – je voulais savoir quelle est l’écriture professionnelle la moins lisible et quelle, l’écriture professionnelle la plus lisible.

La réponse à la première partie de la question me semblait évidente car elle constituait la raison de l’interrogation elle-même. Mais quelle était la réponse à la deuxième partie de la question ?

Des années plus tard, j’ai trouvé la réponse.

A mon avis, l’écriture professionnelle des médecins est la moins lisible et l’écriture professionnelle des architectes, la plus lisible.

Il n’est pas toutefois exclu qu’il y ait d’autres réponses à la question.

Мнение относно ръкописното измерение на професионалната писменост

Преди време се запитах коя професия се отличава с най-нечетлива писменост и коя – с най-четлива.

Отговорът на първата част на въпроса ми се струваше очевиден, тъй като беше причината за самото питане. Но какъв беше отговорът на втората част на въпроса?

Години по-късно, намерих отговора.

По мое мнение, най-нечетлива е професионалната писменост на лекарите, а най-четлива – професионалната писменост на архитектите.

Не е изключено обаче да съществуват и други отговори на въпроса.

L’histoire des synonymes

Les frontières de l’interprétation relèvent de l’interprétation des frontières.

Les limites de l’interprétation relèvent de l’interprétation des limites.

История на синонимите

Границите на тълкуването зависят от тълкуването на границите.
Пределите на тълкуването зависят от тълкуването на пределите.

Опитът, последователността и възрастите на живота

Резултатите от жизнената последователност са умствени.

L’expérience, la cohérence et les âges de la vie

Les effets de la cohérence vitale sont intellectuels.

Le soleil dans les rêves

Pareille au soleil le jour, l’âme est invisible comme lui la nuit.

Слънцето в сънищата

Подобна на слънцето денем, душата е невидима като него нощем.

Une hypothèse sur l’immortalité dans l’Antiquité

Si l’espace est l’image du temps, la divisibilité infinie de l’espace constitue la preuve de l’immortalité de l’âme.

Хипотеза относно безсмъртието в Древността

Ако пространството е образ на времето, безкрайната делимост на пространството е доказателсво за безсмъртието на душата.

Un retour périodique à l’histoire de la philosophie

La divisibilité infinie de l’espace est une image visible et invisible de la divisibilité infinie du temps.

Ou encore :

La divisibilité infinie de l’espace est non seulement une image visible, mais aussi une image invisible – non seulement du temps visible, mais aussi du temps invisible.

Периодично завръщане към историята на философията

Безкрайната делимост на пространството е видим и невидим образ на безкрайната делимост на времето.

Или :

Безкрайната делимост на пространството е не само видим, но и невидим образ – на не само видимото, но и на невидимото време.

L’histoire des cadrans solaires et des cadrans

Il est très important de savoir en quoi la divisibilité infinie de l’espace et la divisibilité infinie du temps se ressemblent et en quoi elles divergent.

Историята на слънчевите часовници и на циферблатите

Много е важно да знаем по какво си приличат и по какво се различават безкрайната делимост на пространството и безкрайната делимост на времето.

Les découvertes tiennent à des répétitions

En disant différemment la même chose, l’homme cherche non seulement l’essence de la chose, mais aussi l’essence de la langue.

Откритията се дължат на повторения

Казвайки по различни начини едно и също нещо, човек търси не само същността на нещото, но и същността на езика.

Aurore et crépuscule

La signification des levers et des couchers du soleil dépend à un très haut degré de la vue du soleil.

Зора и здрач

Значението на изгревите и на залезите в много голяма степен зависи от вида на слънцето.

Le soleil et la division du jour

La vue des levers et des couchers du soleil dépend à un très haut degré de la signification du soleil.

C’est vrai aussi si on remplace soleil par terre ou bien, un peu plus tard, terre par ciel.

Слънцето и разделението на деня

Видът на изгревите и на залезите зависи в много голяма степен от значението на слънцето.

Така е и ако заместим слънце със земя или пък, малко по-късно, земя – с небе.