Résultat de l’éclaircissement

Les rapports de surestimation, les rapports de sous-estimation et les rapports entre les rapports de surestimation et les rapports de sous-estimation sont selon toute probabilité des rapports géométriques.

Резултат от пояснението

Отношенията на надценяване, отношенията на подценяване и отношенията между отношенията на надценяване и отношенията на подценяване по всяка вероятност са геометрични отношения.

Un éclaircissement provisoire dont on fеrа provisoirement abstraction

Il s’agit de rapports de surestimation, de rapports de sous-estimation et de rapports entre surestimation et sous-estimation.

Временно пояснение, от което ще се абстрахираме временно

Става въпрос за отношения на надценяване, за отношения на подценяване и за отношения между надценяване и подценяване.

More geometrico

Selon toute probabilité, les rapports entre surestimation et sous-estimation sont géométriques.

More geometrico

По всяка вероятност отношенията между надценяване и подценяване са геометрични.

Si la pensée provient de l’air, tout provient probablement de l’air

« … je pense que le cerveau est la partie dans l’homme qui possède la puissance la plus grande. C’est lui, en effet, qui est pour nous l’interprète de ce qui provient de l’air, s’il se trouve sain. Or l’air lui fournit la pensée. »[1]

Voilà comment respirer peut signifier penser et comment penser, à son tour, peut signifier interpréter l’air qui se fait – et qui fait – respirer.

---

[1] Hippocrate, tome II, 3^e partie, La maladie sacrée, XVI, 1, texte établi et traduit par Jacques Jouanna, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 2003, p. 29.

Ако мисълта произлиза от въздуха, вероятно всичко произлиза от въздуха

« … мисля, че мозъкът е онази част у човека, която притежава най-голяма сила. Именно той, ако разбира се е здрав, е за нас тълкувателят на онова, което произлиза от въздуха – и именно от въздуха той получава мисълта. »[1]

Ето как дишам може да означава мисля и как мисля, на свой ред, може да означава тълкувам въздуха, който причинява вдишването и дишането.

---

[1] Hippocrate, tome II, 3^e partie, La maladie sacrée, XVI, 1, texte établi et traduit par Jacques Jouanna, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 2003, p. 29.

L’esprit de l’éducation et son étude

Pour avancer, il faut avancer une hypothèse. Pour avancer, il faut avancer des hypothèses.

Духът на образованието и неговото изучаване

За да намерим, трябва да предложим хипотеза. За да намираме, трябва да предлагаме хипотези.

Alcméon de Crotone, VIe-Ve siècles av. J.-C.

D’après les renseignements historiques qui nous sont parvenus, Alcméon de Crotone est le premier à avoir considéré le cerveau comme le siège de la pensée, de l’intelligence, de la compréhension.[1]

Il va de soi que c’est un renseignement historique très important. A mon avis, il est peu connu.

---

[1] Cf. Hippocrate, L’art de la médecine, traduction et présentation par Jacques Jouanna et Caroline Magdelaine, Paris, Flammarion, 1999, voir notes 78, 80 et 88, pp. 293-295.

Алкмеон от Кротон, VI-V в. пр. Хр.

Според историческите сведения, стигнали до нас, Алкмеон от Кротон пръв е определил мозъка като седалище на мисълта, на ума, на разбирането.[1]

От само себе си се разбира, че това е много важно историческо сведение. По мое мнение, то е малко известно.

---

[1] Вж. Hippocrate, L’art de la médecine, traduction et présentation par Jacques Jouanna et Caroline Magdelaine, Paris, Flammarion, 1999, бележки 78, 80 и 88, стр. 293-295.

Un défaut et un avantage

L’un des défauts de l’homme est qu’il ne sait pas combien sont ses défauts. Il se peut même que ce soit son seul défaut.

Il en est de même de ses avantages.

Един недостатък и едно преимущество

Един от недостатъците на човека се състои в това, че не знае колко са недостатъците му. Възможно е дори това да е неговият единствен недостатък.

Същото важи и за неговите преимущества.

En disant « de te fabula narratur », je m’adresse à moi-même

D’un certain point de vue, l’histoire de la prise de conscience de l’allégorie est une histoire de la prise de conscience ; et l’histoire de la prise de conscience, une histoire de la prise de conscience de l’allégorie.

Казвайки « de te fabula narratur », аз се обръщам към самия себе си

В известен смисъл, историята на осъзнаването на алегорията е история на осъзнаването, а историята на осъзнаването – история на осъзнаване на алегорията.

Optimisme linguistique et pessimisme linguistique

La langue contient en elle-même, réellement ou en puissance, tout ce qu'elle exprime ; et elle peut exprimer tout ce qui existe réellement ou en puissance en dehors d'elle.

La langue contient en elle-même, réellement ou en puissance, ce qu'elle exprime ; et elle peut exprimer ce qui existe réellement ou en puissance en dehors d'elle.

Езиков оптимизъм и езиков песимизъм

Езикът съдържа в себе си, действително или във възможност, всичко онова, което изразява; и може да изрази всичко онова, което съществува действително или във възможност извън него.

Езикът съдържа в себе си, действително или във възможност, онова, което изразява; и може да изрази онова, което съществува действително или във възможност извън него.

Le point culminant de l’allégorie

Peut-on considérer que l’allégorie constitue une dimension privilégiée de la civilisation, la dimension où se manifestent et se retrouvent toutes ses autres dimensions ? Et, puisqu'il est question de distances sociales et historiques, parfois tout aussi réelles qu’invisibles, peut-on aller plus loin encore dans la recherche de réponses ?

Du point de vue de la civilisation, pourrait-on être sans être allégorique ?

Кулминационната точка на алегорията

Можем ли да считаме, че алегорията e привилегировано измерение на цивилизацията – измерение, в което се проявяват и си дават среща всички други нейни измерения? И, понеже става въпрос за социални и исторически дистанции, които понякога са точно толкова действителни, колкото и невидими, можем ли да отидем още по-нататък в търсенето на отговори?

От гледна точка на цивилизацията, бихме ли могли да бъдем без да бъдем алегорични?

Lors d’une promenade sur la rive gauche de la Seine

A la comparaison involontaire des souvenirs de deux textes – une comparaison tout à fait imprévue de laquelle je m’approchais au cours d’un bon nombre d’années et à laquelle je suis arrivé au bout d'un bon nombre de réflexions sur la prudence de Descartes –, une question m'est venue à l'esprit.

Voici le premier texte.

« Mais je ne connais pas encore assez clairement ce que je suis, moi qui suis certain que je suis ; de sorte que désormais il faut que je prenne soigneusement garde de ne prendre pas imprudemment quelque autre chose pour moi, et ainsi de ne me point méprendre dans cette connaissance, que je soutiens être plus certaine et plus évidente que toutes celles que j’ai eues auparavant. »[1]

Voici le deuxième texte.

« Allégorie. Érasme a traité abondamment de cette figure de rhétorique qui consiste à « dire une chose pour en faire entendre une autre, laquelle peut même être le contraire » (Quintilien, Inst., VIII, VI, 44). Prise en ce sens large, elle correspond à ce que nous appelons métaphore. »[2]

Voici la question.

L’ultime prudence dont Descartes fait preuve dans la Méditation seconde ne constitue-t-elle pas le point culminant dans l’histoire de la prise de conscience de l’allégorie ?

---

[1] René Descartes, Méditations métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito 75 », vol. 4,  1976, p. 12, Méditation seconde.

[2] Érasme, édition établie par Claude Blum, André Godin, Jean-Claude Margolin et Daniel Ménager, Paris, Robert Laffont, 1992, Dictionnaire, p. LX. L’article Allégorie est rédigé par André Godin.

По време на разходка по левия бряг на Сена

При неволното съпоставяне на спомените за два текста – напълно непредвидено съпоставяне, към което се движех в течение на много години и до което стигнах след много разсъждения върху предпазливостта на Декарт, – в ума ми възникна въпрос.

Ето първия текст.

« Но аз, който съм сигурен, че съм, все още не познавам достатъчно ясно какво съм; така че отсега нататък трябва да бъда особено внимателен, за да не би, поради непредпазливост, да взема нещо друго за самия себе си и, по такъв начин, да се заблудя по отношение на познанието, което считам за по-сигурно и по-очевидно от всички мои досегашни познания. »[1]

Ето втория текст.

« Алегория. Еразъм многократно излага вижданията си за тази реторична фигура, която се състои в това, че « казва eдно, а подразбира нещо друго, което би могло да бъде дори нещо напълно противоположно на казаното » (Quintilien, Inst., VIII, VI, 44). Разглеждана в този широк смисъл, тя съответства на онова, което наричаме метафора. »[2]

Ето и въпроса.

Изключителната предпазливост на Декарт във Второто размишление не е ли кулминационната точка в историята на осъзнаването на алегорията?

---

[1] René Descartes, Méditations métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito 75 », vol. 4,  1976, p. 12, Méditation seconde.

[2] Erasme, édition établie par Claude Blum, André Godin, Jean-Claude Margolin et Daniel Ménager, Paris, Robert Laffont, 1992, Dictionnaire, p. LX. L’article Allégorie est rédigé par André Godin.

Bien entendu

L’oubli est bien entendu quelque chose de très important – si, en principe, il est possible d'oublier ce qui est très important.

Разбира се

Забравата, разбира се, е нещо много важно – ако по принцип e възможно да забравим онова, което е много важно.

Contemplation de la lune

La toile d’araignée est la pensée de l’araignée.

Съзерцание на луната

Паяжината е мисълта на паяка.

Les regards anciens

« Le mot luco signifiait œil ; de même que l’on appelle encore œil l’ouverture qui donne du jour aux maisons. »[1]

Cette observation de Vico nous permet de considérer l’atrium comme une fenêtre absolue. L’atrium est l’espace céleste de la maison romaine.

---

[1] Giambattista Vico, La science nouvelle (1725), traduit de l’italien par Christina Trivulzio, princesse de Belgiojoso, Paris, Editions Gallimard, 1993, p. 233. 

Древните погледи

« В миналото думата luco е означавала око; така както все още наричаме око отвора, през който светлината прониква в жилището. »[1]

Това наблюдение на Вико ни позволява да разглеждаме атриума като абсолютен прозорец. Атриумът е небесното пространство на римското жилище.

---

[1] Giambattista Vico, La science nouvelle (1725), traduit de l’italien par Christina Trivulzio, princesse de Belgiojoso, Paris, Editions Gallimard, 1993, p. 233.

De très petites et de très grandes exagérations

Il n’est pas nécessaire de souligner la signification de l’oubli dans l’histoire. Cela prendra beaucoup de temps – en tout cas, beaucoup plus que l’on n’imagine. Notre vie tout entière ne nous suffira assurément pas.

Il n’est pas nécessaire non plus de prouver que l’oubli existe. Cela voudrait dire que nous oublions déjà.

Много малки и много големи преувеличения

Не е необходимо да подчертаваме значението на забравата в историята. Това би ни отнело много време – във всеки случай много повече, отколкото можем да си представим. Целият ни живот със сигурност няма да ни стигне.

Не е необходимо и да доказваме, че забравата съществува. Това би означавало, че вече забравяме.

Les deux moitiés de la guérison

Si la confiance dans la médecine est la moitié de la guérison, je suis déjà guéri.

Двете половини на оздравяването

Ако доверието в медицината е половината от оздравяването, вече съм здрав.

Les formes de l’écriture médicale : variante

C’est puisque la médecine implique l’existence de l’écriture que l’écriture a une dimension thérapeutique. C’est puisque l’écriture a une dimension thérapeutique que la médecine implique l’existence de l’écriture.

Формите на медицинската писменост: вариант

Именно защото медицината предполага съществуването на писменост, писмеността има терапевтично измерение. Именно защото писмеността има терапевтично измерение, медицината предполага съществуването на писменост.

Les domaines de la vie sociale et historique

Ce qui dans un domaine est principe, loi, norme, règle, dans un autre domaine est tendance.

Областите на социалния и на историческия живот

Онова, което в една област е принцип, закон, норма, правило, в друга област е тенденция.

Les raisons de la nervosité

Retenons de François Voltaire ces quelques mots : « L’esprit de servitude paraît naturellement ampoulé, comme celui de la liberté est nerveux, et celui de la vraie grandeur est simple. »[1]

---

[1] Voltaire, Essai sur les mœurs et l’esprit des nations, Introduction et notes par Jacqueline Marchand, agrégée de l’Université, Paris, Editions sociales, coll. Les classiques du peuple, 1962, pp. 143-144.

Причините на нервността

Да запомним от Франсоа Волтер тези няколко думи : « Духът на принудата ни се струва естествено надут, духът на свободата е нервен, духът на истинското величие се отличава с простотата си. »[1]

---

[1] Voltaire, Essai sur les mœurs et l’esprit des nations, Introduction et notes par Jacqueline Marchand, agrégée de l’Université, Paris, Editions sociales, coll. Les classiques du peuple, 1962, pp. 143-144.

La Marche républicaine vers la place de la République est éternelle

Paris, le 11 janvier 2015

Le point de départ de la Marche républicaine est fixé à la place de la République ; son point d’arrivée, à la place de la Nation.

Републиканското шествие към площада на Републиката е вечно

Париж, 11 януари 2015

Изходна точка на Републиканското шествие е площадът на Републиката, негова крайна точка – площадът на Нацията.

Un souvenir lointain de la question rhétorique

Comment expliquer les coïncidences de certains faits lorsque la coïncidence de certaines explications est un fait elle aussi.

Далечен спомен за реторичния въпрос

Как да си обясним съвпаденията на някои от фактите, когато съвпадението на някои от обясненията също е факт.

Une question rhétorique

Comment expliquer lа coïncidence de certains faits lorsque certaines explications coïncident elles aussi.

Реторичен въпрос

Как да си обясним съвпадението на някои от фактите, когато някои от обясненията също съвпадат.

Le début et la fin de la distance

Il faut également avoir en vue que, de loin et de près, la différence entre avoir hâte de comprendre et comprendre à la hâte ressemble à un abîme.

Началото и краят на разстоянието

Необходимо е също да имаме предвид, че – отдалече и отблизо – разликата между бързам да разбера и разбирам набързо прилича на пропаст.

Obstacle logique

Il faut comprendre pourquoi on a hâte lorsqu’on a hâte de comprendre.

Логическо препятствие

Необходимо е да разберем защо бързаме, когато бързаме да разберем.

Défi silencieux et ironique

Seul l’homme ayant réussi à traverser bien d’épreuves difficiles peut prononcer les mots qui l’aideront sans doute à traverser cette épreuve aussi : « plus mes adversaires sont nombreux, plus ma victoire sera grande ».

Мълчаливо и иронично предизвикателство

Само човек, успял да премине през много трудни изпитания, би могъл да произнесе думите, които навярно ще му помогнат да премине и през това изпитание : « колкото повече са противниците ми, толкова по-голяма ще е победата ми ».

Pour des raisons compréhensibles, le nombre des intentions n’est pas connu

Tant que les intentions dépendent des circonstances, l’histoire des intentions ne prendra pas fin.

По понятни причини, числото на намеренията не е известно

Докато намеренията зависят от обстоятелствата, историята на намеренията няма да приключи.

Le passé des souvenirs

La mémoire est le passé de l’attention.

Миналото на спомените

Паметта е миналото на вниманието.

Une hypothèse sur l’histoire du pouvoir et des passions

Vu le rapport privilégié des monarchies à l’Ancien Testament[1], on peut supposer que l’Ecclésiaste constitue l’une des sources – la source biblique – de la société de cour et du processus de civilisation, tels qu’ils sont définis, décrits et étudiés par Norbert Elias.

---

[1] Jacques Le Goff, Saint Louis, Editions Gallimard, 1996 : « L’idéal monarchique s’inspire surtout de l’Ancien Testament. Les idéologues chrétiens du Moyen Age y ont trouvé à la fois des modèles royaux individuels et une théorie du « bon roi » » (p. 388).

Хипотеза относно историята на властта и на страстите

Имайки предвид привилегированото отношение на монархиите към Стария Завет[1], можем да предположим, че Еклесиаст е един от източниците – че Еклесиаст е библейският източник – на дворцовото общество и на цивилизационния процес, такива каквито те са определени, описани и изследвани от Норберт Елиас.

---

[1] Jacques Le Goff, Saint Louis, Editions Gallimard, 1996 : « Монархическият идеал се вдъхновява преди всичко от Стария Завет. Именно в него християнските идеолози на Средновековието са намерили, и то едновременно, както индивидуалните кралски модели, така и теорията за « добрия крал » » (p. 388).

L’effet hypnotique et créateur de la parole et de l’écriture

En écoutant ou en lisant attentivement, on comprend bien que c’est dans la mesure où le rêve provoque l’oubli de la réalité – dans la mesure où la description du rêve provoque l’oubli de la description – que la différence entre la réalité et la description n’existe pas du tout.

Хипнотичното и творческо въздействие на словото и на писмеността

Слушайки или четейки внимателно, човек разбира добре, че доколкото сънят предизвиква забрава на действителността – доколкото описанието на съня предизвиква забрава на описанието, – разликата между действителност и описание изобщо не съществува.