Des épreuves oubliées à jamais

Tous les mots sont passés par le stade du néologisme.

Забравени завинаги изпитания

Всички думи са преминали през стадия на неологизма.

L’autonomie des mots

Il m'est arrivé à plusieurs reprises de penser que les écrits les plus réussis ressemblent à des êtres humains qui réagissent en fonction des actions des lecteurs et qui agissent en fonction de leurs réactions. Si c'est vrai, si la réciprocité n'est pas un mot privé de sens, les êtres humains seront toujours en mesure de nous dire quelque chose de nouveau, quelque chose d'autre, quelque chose de bien différent de ce qui a déjà été dit – telle en tout cas est la logique surprenante de la création verbale qui se poursuit en prenant appui sur l'inconnu. Telle est aussi l’une des propriétés fondamentales et sûres de l'écriture – l'auteur ne connaît pas l'ensemble éventuel des effets actuels ni la dynamique passée ou à venir des effets dont il avait constitué et constituera éventuellement la raison.

Самостоятелността на думите

На няколко пъти ми се е случвало да мисля, че най-успешните съчинения са подобни на човешки същества, които реагират в зависимост от действията на читателите и които действат в зависимост от техните реакции. Ако това е така, ако взаимността не е дума, лишена от смисъл, човешките същества винаги ще са в състояние да ни кажат нещо ново, нещо друго, нещо наистина различно от вече казаното : такава във всеки случай е изненадващата логика на словесното творчество, което продължава, оттласквайки се от неизвестното. Такова е и едно от основните и сигурни свойства на писмеността – авторът не познава нито евентуалната съвкупност от сегашните действия, нито миналата или предстояща динамика на действията, чиято причина е бил и евентуално ще бъде.

Le point culminant de la connaissance

Quand la connaissance est un acte de remémoration, le point culminant de la remémoration est la découverte.

Кулминационната точка на познанието

Когато познанието е вид припомняне, кулминационна точка на припомнянето е откритието.

Suite

Et, toujours dans le même sens, pourrait-on parler d’effets monétaires des modifications calendaires et d’effets calendaires des modifications monétaires ?

Продължение

И, все в същия смисъл, би ли могло да се говори за монетарни последици от календарните промени и за календарни последици от монетарните промени?

La Lune et l’argent, le Soleil et l’or

Est-on fondé à parler d’une numismatique lunaire avant 45 av. J.-C. et d’une numismatique solaire après 45 av. J.-C.?

Луната и среброто, Слънцето и златото

Основателно ли е да се говори за лунна нумизматика преди 45 пр. Хр. и за слънчева нумизматика след 45 пр. Хр.?

Le triumvirat numismatique d’or

Le second triumvirat – celui d’Octave, Antoine et Lépide – est d’or.

Златен нумизматичен триумвират

Вторият триумвират – този на Октавиан, Антоний и Лепид – е златен.

Le triumvirat numismatique d’argent

Le premier triumvirat – celui de César, Pompée et Crassus – est un triumvirat d’argent.

Сребърен нумизматичен триумвират

Първият триумвират – този на Цезар, Помпей и Крас – е сребърен триумвират.

La grande difficulté d’éviter les conclusions hâtives

Parfois le visible est plus illusoire que l’invisible, ce qui veut dire que s’il est très difficile de croire parce qu’on n’a pas vu, il est encore plus difficile de croire parce qu’on a vu.

Големите затруднения при избягването на прибързаните заключения

Понякога видимото е по-илюзорно от невидимото; което означава, че ако на човек му е много трудно да повярва, защото не е видял, още по-трудно му е да повярва, защото е видял.

Questions posées, hypothèses émises, conclusions tirées – les résultats provisoires d’une exposition au Grand Palais de Paris, consacrée à Auguste

Je cite le texte de l’exposition qui peut servir de point de départ aux observations qui suivront : « Denier avec César Argent Janvier 44 av. J.-C. – César est le premier magistrat romain à faire figurer, de son vivant, son effigie sur une monnaie. »

Voici le début et la fin d’une série de questions : peut-on parler de triumvirats numismatiques à caractère calendaire – peut-on parler d’origines calendaires de l’auréole ?

Поставени въпроси, изказани хипотези, направени заключения – временни резултати от една посветена на Август и състояла се в Големия дворец на Париж изложба

Цитирам текста на изложбата, който би могъл да послужи за изходна точка на наблюденията, които ще последват : « Денарий с образа на Цезар Сребро Януари 44 г. пр. Хр. – Цезар е първият римски магистрат, отпечатал приживе собственото си релефно изображение върху монета. »

Ето началото и краят на серия от въпроси : можем ли да говорим за нумизматични триумвирати с календарен характер – можем ли да говорим за календарен произход на ореола?

Δίπλωμα

La consultation de trois dictionnaires[1] montre que le mot diplôme peut être défini comme chose pliée en deux ou, définition encore plus précise, comme support d’écriture plié en deux. Telle en tout cas est la base lexicographique de l’observation qui suit.

Le pliage d’une surface écrite – le retour de la surface écrite sur elle-même – constitue la forme principale de protection de l’écriture.

Le mot peut aussi vouloir dire que la forme élémentaire de la protection du même n’est pas le singulier mais le double ; autrement dit, que la forme administrative du nombre un est le nombre deux, que la totalité est une moitié et que, pour être susceptibles d’être toujours protégés, les originaux doivent toujours être deux.

Immédiateté physique de l’autoprotection dans le premier cas ; distance de la protection physique, dans le second.

---

[1] Le Petit Robert, l’Abrégé du dictionnaire grec-français d’Anatole Bailly, le Dictionnaire étymologique de la langue grecque de Pierre Chantraine.

Δίπλωμα

Консултирането на три речника[1] показва, че думата диплома може да бъде определена като нещо, сгънато на две; а още по-точно – като сгънат на две писмен материал. Такава във всеки случай е лексикографската основа на наблюдението, което следва.

Сгъването на една писмена повърхност – завръщането на писмената повърхност към самата себе си – е основна форма на защита на писмеността.

Думата би могла да означава още и това, че елементарната форма на защита на същото е двойното, а не единственото число; иначе казано – че административната форма на числото едно е числото две, че цялото е половина и че, за да могат да бъдат винаги запазени, оригиналите трябва винаги да са два.

Физическа непосредственост на самозащитата в първия случай; разстояние на физическата защита – във втория.

---

[1] Le Petit Robert, l’Abrégé du dictionnaire grec-français d’Anatole Bailly, le Dictionnaire étymologique de la langue grecque de Pierre Chantraine.

Dépendances universelles

L’esprit dépend de tout et tout dépend de l’esprit.

Всеобщи зависимости

Духът зависи от всичко и всичко зависи от духа.

Un commentaire spontané

La déception a, elle aussi, ses limites.

Непринуден коментар

И разочарованието си има граници.

L’art de la diplomatie et l’interprétation approfondie de ses œuvres

D’une part, il ne faut pas oublier que le style diplomatique existe ; d’autre part, cela ne veut pas dire que l’oubli diplomatique n’existe pas.

Изкуството на дипломацията и задълбоченото тълкуване на неговите произведения

От една страна, не бива да забравяме, че съществува дипломатически стил; от друга страна, това не означава, че не съществува дипломатическа забрава.

Le verbe étudier à l’imparfait

En identifiant le soleil au passé, nous étudiions l’horizon.

Глаголът изучавам в минало несвършено време

Отъждествявайки слънцето с миналото, изучавахме хоризонта.