La précision calendaire

Peut-on considérer que le jour bissextil du calendrier solaire de César constitue la réponse romaine aux olympiades grecques ?

Календарната точност

Можем ли да считаме, че високосният ден от слънчевия календар на Цезар е римският отговор на гръцките олимпиади?

Les jours passés, les années à venir et les trois dimensions des temps lointains

Lorsqu’on est petit, les jours semblent passer plus lentement que les années qui passent très lentement ; lorsqu’on est grand, les années semblent passer plus vite que les jours qui passent très vite.

Преминалите дни, предстоящите години и трите измерения на далечните времена

Когато човек е малък, дните като че ли преминават по-бавно от годините, които преминават много бавно ; а когато е голям – годините като че ли преминават по-бързо от дните, които преминават много бързо.

Promesse

Certains fragments seront remaniés une ou plusieurs fois ; d’autres, un bon nombre ou bien un nombre infini de fois ; le nombre des fragments qui ne subiront aucune intervention augmentera graduellement lui-aussi.

Обещание

Някои фрагменти ще бъдат преработени веднъж или няколко пъти; други – няколко или безкрайно много пъти; постепенно ще нараства и числото на фрагментите, които няма да претърпят никакви промени.

Homère et la langue qui est un ciel

L’expression ancienne mots ailés a certainement trait aux formes historiques d’interprétation de l’avenir par le vol des oiseaux.

Омир и езикът, който е небе

Древният израз крилати думи несъмнено има отношение към историческите форми на тълкуване на бъдещото по полета на птиците.

Cf. Ovide

C’est bien que les mots s’envolent comme des oiseaux vers le passé – par le passé, l’homme devinait l’avenir ou, ce qui revenait au même, la volonté des dieux par le vol des oiseaux.

Tels des oiseaux, les mots s’envolent vers le passé lointain – dans le passé lointain, l’homme devinait l’avenir ou, ce qui à l’époque revenait au même, la volonté des dieux par le vol des oiseaux.

Вж. Овидий

Добре е, че думите отлитат като птици към миналото – в миналото човек е гадаел бъдещето или, което е било същото, волята на боговете по полета на птиците.

Подобно на птици, думите отлитат към далечното минало – в далечното минало човек е гадаел бъдещето или, което по онова време е било същото, волята на боговете по полета на птиците.

L’œuf qui tient debout

Изправеното яйце

L’existence de l’écriture permet à l’homme d’enregistrer ce qui existe

La réalisation de l’écriture permet à l’homme d’enregistrer ce qui se réalise. L’être de l’écriture lui permet d’enregistrer ce qui est.

Съществуването на писмеността позволява на човек да записва онова, което съществува

Осъществяването на писмеността позволява на човек да записва онова, което се осъществява. Битието на писмеността му позволява да записва онова, което е.

De l’île flottante du lac Cutiliae à l’île immobile de Délos

Une représentation qui remonte à l’Antiquité – et qui est bien saisie par Montaigne, en quelques lignes que le lecteur peut facilement sauter si à ce moment-là il vague – nous permet d’établir un rapport religieux entre l’île flottante du lac Cutiliae, mentionnée par Varron, et la préhistoire errante de l’île de Délos[1].

---

[1] Voir Michel de Montaigne, Essais, Livre II, ch. XII, édition présentée, établie et annotée par Pierre Michel, Paris, Librairie Générale Française, 1972, p. 129. En faisant référence aux propos des poètes, Montaigne définit le passé de l’île de Délos – le temps qui précède la naissance d’Apollon – comme le passé d’une île vaguante ou, selon la précision de l’éditeur, errante.

От плаващия остров в Кутилийското езеро до неподвижния остров Делос

Една представа, която води началото си от Античността – и която е точно уловена от Монтен, в няколко линии, които читателят лесно може да подмине, ако точно в този момент блуждае – ни позволява да установим религиозно отношение между споменатия от Варон плаващ остров в Кутилийското езеро и странстващата предистория на остров Делос[1].

---

[1] Вж. Michel de Montaigne, Essais, Livre II, ch. XII, édition présentée, établie et annotée par Pierre Michel, Paris, Librairie Générale Française, 1972, p. 129. Позовавайки се на думите на поетите, Монтен определя миналото на остров Делос – времето, което предшества раждането на Аполон – като минало на блуждаещ или, според уточнението на издателя, странстващ остров.

Il commence à faire jour

La comparaison de la pensée avec la lumière est tout à fait fondée car l’apparition de la pensée réveille. Et même si la pensée ne réveille pas, le véritable jour ne commence qu’avec son apparition.

Съмва се

Сравнението на мисълта със светлината е напълно основателно, защото появата на мисълта пробужда. Но дори и мисълта да не пробужда, действителният ден започва именно с появата й.

Trois points et leurs positions

Trois points ne peuvent pas être en même temps au même endroit.

Три точки и техните местоположения

Три точки не могат да бъдат в едно и също време на едно и също място.

Le dieu des hauts lieux et des fleuves qui vont à la mer

Hésiode nous fait savoir que tous les hauts lieux, les éperons abrupts des hautes montagnes, les sommets escarpés, les fleuves qui vont à la mer, les ports maritimes, les écueils et les falaises penchées sur l’eau[1] sont à Apollon.

Apollon étant né dans l’île de Délos, la poursuite de ce qui est visible constitue le début de la remémoration : les îles – où qu’elles soient – lui rappellent Délos.

---

[1] Hésiode, Théogonie Les Travaux et les Jours Bouclier suivis des Hymnes homériques, texte présenté, traduit et annoté par Jean-Louis Backès, Paris, Editions Gallimard, 2001, Hymne 3, pour Apollon 22-24 et 144-145 ; p. 210 et p. 217.

Богът на възвишенията и на реките, които се вливат в морето

Хезиод ни съобщава, че всички високи места, скалисти възвишения във високите планини, стръмни върхове, вливащи си в морето реки, морски пристанища, подводни скали и скали, надвесени над морската вода[1], принадлежат на Аполон.

Тъй като Аполон е роден на остров Делос, продължението на видимото е начало на припомнянето: островите – където и да се намират те – му напомнят за Делос.

---

[1] Hésiode, Théogonie Les Travaux et les Jours Bouclier suivis des Hymnes homériques, texte présenté, traduit et annoté par Jean-Louis Backès, Paris, Editions Gallimard, 2001, Hymne 3, pour Apollon 22-24 et 144-145 ; p. 210 et p. 217.

Le deuxième nom de Rome

« ... 5. et par-dessus tout Rome elle-même, dont il passe pour sacrilège de prononcer le deuxième nom, en raison de rites mystérieux. Une excellente et salutaire obéissance le tenait caché… »[1].

A sa façon, l’hypothèse dont il est question ici a trait aux rêves ; son objet pourrait même être comparé à une vision de rêve.

Récemment, j’ai eu l’impression – d’ailleurs, j’ai toujours l’impression – que l’île flottante dont Varron fait mention est une image extrêmement approximative, peut-être même une image méconnaissable de l’île Tibérine à Rome.

Si l’on se laisse mentalement emporter par le courant d’un fleuve qui possède une île, on arrivera facilement à la conclusion que l’île fluviale est un bateau qui navigue sans cesse vers la source du fleuve.

L’île Tibérine est une île fluviale – l’île de la Cité à Paris aussi.

J’ai eu aussi l’impression, mais c’était en 2012, qu’aussi bien du point de vue de l’histoire de l’urbanisme européen que du point de vue de l’histoire européenne de l’urbanisme, l’île Tibérine constitue l’idée romaine de l’île de la Cité à Paris.

Je vais essayer de me rappeler l’essentiel comme j’essaie de me rappeler un rêve – soit parce que le rêve a trait à l’essentiel, soit parce que l’essentiel pourrait se trouver similaire au rêve.

Les îles fluviales sont des bateaux qui naviguent sans cesse vers les sources des fleuves.

Le lac Cutiliae est le centre de l’Italie, l’île Tibérine est le symbole d’Epidaure et de la tradition d’Apollon, l’île de la Cité à Paris est le symbole de l’île Tibérine à Rome.

Où est-ce que je me réveillerai en réalité s’il se trouve que je ne prends conscience d’une hypothèse onirique qu’en rêve ? Et aussi, et surtout – quand ?

---

[1] Pline l'Ancien, Histoire naturelle, Livre III, 65 ; pp. 67-68.

Второто име на Рим

« … 65. и над всичко – самият Рим, произнасянето на чието второ име, поради тайнството на обредите, се счита за светотатство. Превъзходно и спасително бе послушанието, което го пазеше в тайна... »[1].

Хипотезата, за която става въпрос, по своему има отношение към сънищата; нейният предмет би могъл дори да бъде сравнен със съновидение.

Неотдавна ми се стори – и все още продължава да ми се струва, – че споменатият от Варон плаващ остров е изключително приблизителен, може би дори неузнаваем образ на Тибърския остров в Рим.

Ако някой мислено се остави на течението на река, в която има остров, той лесно ще стигне до заключениието, че речният остров е кораб, който непрестанно се движи към извора на реката.

Тибърският остров е речен остров – речен е и островът Сите в Париж[2].

Стори ми се също, но това беше през 2012, че както от гледна точка на историята на европейското градостроителство, така и от гледна точка на европейската история като градостроителство, Тибърският остров е римската идея на парижкия остров Сите.

Ще се опитам да си припомня най-важното както се опитвам да си припомня сън – било защото сънят има отношение към най-важното, било защото най-важното би могло да се окаже подобно на сън.

Речните острови са кораби, които непрестанно се движат към изворите на реките.

Кутилийското езеро е център на Италия, Тибърският остров в Рим е символ на Епидавър и на традицията на Аполон, островът Сите в Париж е символ на Тибърският остров в Рим.

Къде всъщност ще се събудя, ако се окаже, че осъзнавам една съноподобна хипотеза само насън? И също, и най-вече – кога?

---

[1] Pline l'Ancien, Histoire naturelle, Livre III, 65 ; pp. 67-68.

[2] Вместо остров Сите, бихме могли да кажем Староградски остров или остров на Стария град, Древноградски остров или остров на Древния град.

Par la suite

L’écriture permet à l’homme de répéter ce qui est enregistré et d’enregistrer ce qui se répète.

Впоследствие

Писмеността позволява човек да повтаря онова, което е записано, и да записва онова, което се повтаря.

Au début

L’écriture permet à l’homme d’enregistrer ce qui se répète et de répéter ce qui est enregistré.

В началото

Писмеността позволява човек да записва онова, което се повтаря, и да повтаря онова, което е записано.

La valeur indicative de l’écrit

Il s’agit en l’occurrence de l’effet bénéfique des eaux dépuratives signalé par Vitruve, un effet bénéfique auquel nous sommes particulièrement sensibles après la lecture de l’étude capitale de Marc Bloch sur le pouvoir mystique des rois-thaumaturges[1].

« Eaux froides médicinales 5. Il existe, d’autre part, une espèce nitreuse d’eau froide – ainsi à Pinna, ville des Vestins, à Cutilies et dans d’autres lieux semblables – boisson dépurative qui, en passant par les intestins, réduit aussi les tumeurs scrofuleuses »[2].

Reste bien entendu à préciser quelle était la conception ancienne des effets intérieurs et extérieurs des eaux médicinales, quelles étaient les différentes formes pratiquées de purification du sang, et quelles – les formes de purification du sang par les eaux médicinales.

---

[1] Marc Bloch, Les Rois thaumaturges. Etude sur le caractère surnaturel attribué à la puissance royale particulièrement en France et en Angleterre, nouvelle édition, préface de Jacques Le Goff, Paris, Gallimard, 1983 [1924], XLI-542 p. D’après Jacques Le Goff, c’est ce livre « qui fait de ce grand historien le fondateur de l’anthropologie historique » (p. II).

[2] Vitruve, De l’architecture, Livre VIII, III, 5, texte établi, traduit et commenté par Louis Callebat, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1973, p. 13.

Ориентиращата ценност на написаното

В случая става въпрос за отбелязаното от Витрувий благотворно действие на пречистващите кръвта води – благотворно действие, към коeто сме особено чувствителни след прочита на капиталното изследване на Марк Блок върху мистичната власт на кралете-чудотворци[1].

« Студени целебни води. 5. Съществуват, от друга страна, студени азотисти води, чието пиене е целебно – такива са водите във вестинския град Пене, кутилийските води и водите в други подобни места. Преминавайки през вътрешностите, те пречистват кръвта и намаляват скрофулозните отоци »[2].

Остава разбира се да се уточни какво е било древното разбиране за вътрешното и външно действие на целебните води, какви са били различните практикувани форми на пречистване на кръвта, и какви – формите на пречистване на кръвта посредством целебни води.

---

[1] Marc Bloch, Les Rois thaumaturges. Etude sur le caractère surnaturel attribué à la puissance royale particulièrement en France et en Angleterre, nouvelle édition, préface de Jacques Le Goff, Paris, Gallimard, 1983 [1924], XLI-542 p. Според Жак Льо Гоф именно тази е книгата, която « превръща този голям историк в основател на историческата антропология » (p. II).

[2] Vitruve, De l’architecture, Livre VIII, III, 5, texte établi, traduit et commenté par Louis Callebat, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1973, p. 13.

L’administration romaine des eaux

Les aqueducs prennent leurs sources sur les voies comme si les voies étaient des montagnes ou des repères mobiles situés au pieds des montagnes. En lisant Frontin[1], on peut établir un parallèle stratégique entre les voies et les aqueducs romains.

Tous les aqueducs mènent à Rome.

---

[1] Frontin, Les aqueducs de la ville de Rome, texte établie, traduit et commenté par Pierre Grimal, deuxième édition, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 1961, XXII-114 p.

Римското управление на водите

Аквадуктите водят началото си от пътища, като че ли пътищата са планини или подвижни ориентири, разположени в подножията на планини. Четейки Фронтин[1], можем да установим стратегически паралел между римските пътища и аквадукти.

Всички аквадукти водят към Рим.

---

[1] Frontin, Les aqueducs de la ville de Rome, texte établie, traduit et commenté par Pierre Grimal, deuxième édition, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 1961, XXII-114 p.