Изразът In vino veritas и мистичната преса

Мистичната преса и Гутенберг[1]. Истината е в мастилото.

---

[1] Вж. например образите, създадени по тази тема от Мари-Терез Лорей и Джанфранко Скиалвино в Danièle Alexandre-Bidon (éd.), Le pressoir mystique : Actes du Colloque de Recloses 27 mai 1989, Préface de Jean Delumeau, Paris, Les Editions du Cerf, 1990, pp. 320-323 et p. 329.

L'expression In vino veritas et le pressoir mystique

Le pressoir mystique et Gutenberg[1]. La vérité est dans l'encre.

---

[1] Voir par exemple les images créées à ce sujet par Marie-Thérèse Laureilhe et Gianfranco Schialvino dans Danièle Alexandre-Bidon (éd.), Le pressoir mystique : Actes du Colloque de Recloses 27 mai 1989, Préface de Jean Delumeau, Paris, Les Editions du Cerf, 1990, pp. 320-323 et p. 329.

Analogie vocale

L’intellect est la forme des formes ; la main, l’instrument des instruments ; la voix, le son des sons.

Вокална аналогия

Умът е форма на формите, ръката – оръдие на оръдията[1], гласът – звук на звуците.

---

[1] Или, което е същото, инструмент на инструментите.

L’homme se réjouit de la vérité lorsqu’il se réjouit vraiment

L’homme se réjouit vraiment lorsqu’il se réjouit de la vérité.

Радваме се на истината, когато се радваме истински

Радваме се истински, когато се радваме на истината.

Le passé du mouvement

Selon Copernic, « le cercle seul peut ramener le passé »[1]. Le même cercle qui ramène le passé nous ramène au passé.

---

[1] Copernic, Des révolutions des orbes célestes, introduction, traduction et notes de A. Koyré, nouveau tirage, Paris, Librairie scientifique & technique A. Blanchard, 1970, [1934], p. 70.

Миналото на движението

Според Коперник « само кръгът може да възвърне миналото »[1]. Същият кръг, който възвръща миналото, ни възвръща към миналото.

---

[1] Copernic, Des révolutions des orbes célestes, introduction, traduction et notes de A. Koyré, nouveau tirage, Paris, Librairie scientifique & technique A. Blanchard, 1970, [1934], p. 70.

Au milieu de l’éternité

Le présent est le milieu de l’éternité.

По средата на вечността

Настоящето е средата на вечността.

De l’adverbe au substantif

Seul celui qui cherche vraiment peut trouver la vérité[1].

---

[1] Découvrir.

От наречието към съществителното име

Само онзи, който търси истински, може да намери истината[1].

---

[1] Да открие.

L’aspiration à l’information

Il est vrai que l’'information aspire à la vérité à la vitesse de la lumière.

Стремежът към информация

Истина е, че информацията се стреми към истината със скоростта на светлината.

Escalier pythagoricien

Les marches sont pythagoriciennes si l’homme peut monter au ciel sans éprouver de fatigue.

Питагорейскo стълбищe

Питагорейски са стъпалата, по които човек може да се изкачи до небето без да изпита умора.

C'est une certitude philosophique

D'une part, on peut compter sur une proposition dont le fond est mathématique ; d'autre part, le fond de la proposition sur l’ombre pythagoricienne est mathématique.

Това е философска увереност

От една страна, можем да разчитаме на изречение, чието съдържание е математическо; от друга страна, съдържанието на изречението за питагорейската сянка е математическо.

Equinoxe à Athènes

Selon les renseignements fournis par Vitruve, le gnomon du cadran solaire et son ombre équinoxiale à Athènes forment le triangle de Pythagore[1].

L’ombre équinoxiale à Athènes est pythagoricienne !

---

[1] Vitruve, De l’architecture, Livre IX, texte établi, traduit et commenté par Jean Soubiran, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1969 : « 6. ... Voici le fait : si l’on prend trois règles dont l’une ait trois pieds de long, la seconde quatre et la troisième cinq, et si on les dispose de manière que leurs extrémités soient en contact, elles figureront un triangle qui représentera une équerre correcte. D’autre part, si l’on construit un carré sur la longueur de chacune de ces règles, celui dont le côté sera de trois pieds aura neuf pieds de surface ; celui dont le côté sera de quatre aura seize pieds ; celui dont le côté sera de cinq en aura vingt-cinq. 7. Ainsi le nombre total de pieds représentant la surface des deux carrés de trois et quatre pieds de côté est exactement égal à celui que donne à lui seul le carré construit sur la base de cinq pieds. A cette découverte, Pythagore, persuadé qu’il devait aux Muses l’inspiration de sa trouvaille, en témoignage de sa vive reconnaissance leur immola, dit-on, des victimes. Cette méthode, souvent utile pour bien des mesures, est commode également pour la construction des escaliers dans les bâtiments : elle permet de donner aux marches des positions convenables » (Praef., 6-7 ; pp. 4-5) et, aussi, « ... au moment de l’équinoxe, le Soleil, situé dans le Bélier ou la Balance, engendre une ombre égale aux 8/9 de la longueur du gnomon à la latitude de Rome. De même, à Athènes, l’ombre est égale aux 3/4 du gnomon, à Rhodes aux 5/7, à Tarente aux 9/11, à Alexandrie aux 3/5, et partout ailleurs on trouve pour l’ombre du gnomon à l’équinoxe des valeurs différentes, la nature étant à l’origine de ces divergences » (VII, 1 ; p. 26).

Равноденствие в Атина

Според сведенията на Витрувий, гномонът на слънчевия часовник и неговата сянка при равноденствие в Атина образуват триъгълника на Питагор[1].

Сянката при равноденствие в Атина е питагорейска!

---

[1] Vitruve, De l’architecture, Livre IX, texte établi, traduit et commenté par Jean Soubiran, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1969 : « 6. ... Ето какво е действителното положение на нещата : ако вземем три линии, едната от които е с дължина три стъпки, другата – четири, а третата – пет, и ги разположим така, че краищата им да се допират, образувайки върхове, ще получим триъгълник, който е  измервателен инструмент – екер. От друга страна, ако върху всяка една от страните на така получения триъгълник построим квадрат, повърхността на квадрата, чиято страна е с дължина три стъпки, ще бъде девет квадратни стъпки; тази на квадрата, чиято страна е с дължина четири стъпки – шестнадесет квадратни стъпки; а тази на квадрата, чиято страна е с дължина пет стъпки – двадесет и пет квадратни стъпки. 7. По такъв начин числото на квадратните стъпки, от които се състои повърхността на квадратите със страни от три и от четири стъпки, ще е равно на числото на квадратните стъпки, от които се състои повърхността на квадрата със страна от пет стъпки. В израз на дълбока признателност към Музите за вдъхновението, на което дължал откритието си, Питагор, според стигналите до нас сведения, им се отблагодарил с жертвоприношения. Този метод, който е полезен в много от случаите, при които са необходими измервания, подхожда и за строителството на стълбища в сградите : той ни позволява да определим най-подходящите пропорции на стъпалата » (Praef., 6-7 ; pp. 4-5) и, също, « ... при равноденствие, Слънцето, което се намира в зодиака на Овена или на Везните, поражда сянка, която в Рим е равна на 8/9 от дължината на гномона. Също при равноденствие, в Атина сянката е равна на 3/4 от гномона, в Родос – на 5/7, в Тарент – на 9/11, а в Александрия – на 3/5; други са размерите на сянката на гномона и навсякъде другаде, тъй като в основата на различията между тях се намира самата природа (VII, 1 ; p. 26).

Les images du ciel

Les jours sont dans les nuits – les jours sont des points lumineux vifs dans l’infini.

Образите на небето

Дните са в нощите – дните са ярко светещи точки в безкрайността.

Le photographe face à l’équipe de football

Imaginons un instant un stade, un terrain, des joueurs de football rangés en ligne et un photographe professionnel. Imaginons aussi – pour éveiller la mémoire qui transforme le passé en jeu et pour prendre en photo la scène que nous croyons avoir vue dans le passé lointain – le photographe prenant les photos à l’ancienne.

Revenons ensuite à la réalité et aux technologies contemporaines qui sont en mesure de transformer le possible en réalité et qui, en plus de cela, rendent l’impossible possible.

Il est bien entendu un peu injuste de faire abstraction de l’entraîneur et des remplaçants puisqu’il s’agit d’un exercice mathématique et que nous aspirons à l’exhaustivité. Faisons également abstraction des numéros portés par les joueurs.

Voici la question : combien sont les dispositions possibles des onze joueurs rangés en face du photographe ? Combien sont, autrement dit, les photos qu’il doit prendre pour enregistrer les différences uniques dans la disposition des joueurs ?

Une dizaine ?

Une vingtaine ?

Une centaine ?

Mille ?

Dix mille ?

Cent mille ?

Cinq cents mille ?

Un million ?

Deux millions ?

Dix millions ?

Vingt millions ?

Ceux qui ne sont pas mathématiciens seront bien moins impressionnés que moi.

Il s’agit, ni plus ni moins, de trente-neuf millions neuf cent seize mille huit cent variantes possibles de dispositions des joueurs.

Faute de temps, et pour éviter l’éventuel choc numérique, je ne vais pas calculer combien de temps prendra la prise des photos si la prise d’une photo exigeait une minute.

Фотографът пред футболния отбор

Да си представим за миг стадион, терен, подредени в линия футболисти и професионален фотограф. Да си представим също – за да пробудим паметта, която превръща миналото в игра, и за да заснемем сцената, която ни се струва, че сме виждали в далечното минало, – че фотографът прави снимки както едно време.

Да се завърнем след това към действителността и към съвременните технологии, които са в състояние да превърнат възможното в действителност и които, в допълнение, правят невъзможното възможно.

Малко е несправедливо разбира се да се абстрахираме от треньора и от резервните играчи, тъй като става въпрос за математическо упражнение и тъй като се стремим към изчерпателност. Да се абстрахираме също и от номерата, които носят играчите.

Ето и въпросът : колко са възможните разположения на подредените пред фотографа единадесет играча? Колко са, иначе казано, снимките, които той трябва да направи, за да запомни еднократните разлики в разположението на играчите?

Десетина?

Двадесетина?

Стотина?

Хиляда?

Десет хиляди?

Сто хиляди?

Петстотин хиляди?

Един милион?

Два милиона?

Десет милиона?

Двадесет милиона?

Онези, които не са математици, ще бъдат много по-малко впечатлени от мене.

Става въпрос, ни повече ни по-малко, за тридесет и девет милиона деветстотин шестнадесет хиляди и осемстотин възможни варианта на разположение на играчите.

Поради липса на време, а и за да избегна евентуалния числов шок, няма да изчислявам колко време ще отнеме правенето на всички снимки, ако за правенето на една снимка е необходима една минута.

La médecine hippocratique prouve que l'écriture est un critère de rationalité

Depuis que l'écriture est une dimension fondamentale de la médecine, la thérapie est une dimension fondamentale de l'écriture.

Хипократовата медицина е доказателство, че писмеността е критерий за рационалност

Откакто писмеността е фундаментално измерение на медицината, терапията е фундаментално измерение на писмеността.

L’ère des unités de mesure anthropomorphes

A une époque où les unités de mesure étaient anthropomorphes, l’analogie établie par Aristote entre l’intellect et la main, entre la forme des formes et l’instrument des instruments, ne pouvait ne pas être en rapport avec les unités de mesure qui permettaient à l’homme de mesurer afin de maîtriser ; et de construire, afin d’incarner les proportions maîtrisées par les mesurages[1].

Deux parts : d’une part, l’espace des nombres mesuré par les nombres ; d’autre part, les proportions des formes incarnées par l’architecture.

---

[1] Cf. Aristote, De l’âme, texte établi par A. Jannone, traduction et notes de E. Barbotin, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1966, III, 8, 432 a ; p. 87 : « Aussi l’âme est-elle analogue à la main : comme la main est un instrument d’instruments, l’intellect à son tour est forme des formes, tandis que le sens est forme des qualités sensibles. »

Ерата на антропоморфните мерни единици

По времето, когато мерните единици са били антропоморфни, установената от Аристотел аналогия между ум и ръка, между форма на формите и оръдие на оръдията, не e могла да не бъде в отношение към мерните единици, които са позволявали на човек да измерва, за да владее, и да строи – за да въплъщава овладените посредством измерванията пропорции[1].

Две страни: от една страна, измерваното посредством числата пространство на числата; от друга страна – въплътените посредством архитектурата пропорции на формите.

---

[1] Вж. Аристотель, Сочинения в четырех томах, том 1, О душе, кн. Третья, гл. Восьмая, 432 a, стр. 440 :  « По такъв начин душата като че ли е ръка : така както ръката е оръдие на оръдията, така умът е форма на формите, а усещането – форма на усещаното. »

« La lutte désespérée contre l'oubli prendra assurément fin dimanche prochain » [sans date]

« Je viens de me rendre compte que j’ai oublié le comprimé que je dois prendre trois fois par jour pendant un peu plus d’une semaine. Je suis quand même un peu étonné car il ne s’agit pas d’un comprimé contre l’oubli. »

« Отчаяната борба срещу забравата със сигурност ще приключи следващата неделя » [без дата]

« Току-що си давам сметка, че съм забравил хапчето, което трябва да взeмам три пъти на ден в продължение на малко повече от седмица. Малко съм учуден все пак, тъй като не става дума за хапче срещу забравата. »

Impressions échographiques

A en juger par le bruit échographique, la vie est un voyage qui s’effectue à très haute, à très grande vitesse.

Eхографски впечатления

Ако съдим по ехографския шум, животът е пътуване, което се осъществява с много висока, с много голяма скорост.

Montaigne, Essais, I, XXV

Les paroles et les choses, c’est-à-dire Athènes et Sparte.

Монтен, Опити, I, XXV

Думите и нещата, т.е. Атина и Спарта.

Le monde des idées européennes

Chaque continent est un continent-idée du monde.

Светът на европейските идеи

Всеки континент е континент-идея на света.

Le monde européen des idées

L’Europe est un continent-idée du monde.

Европейският свят на идеите

Европа е континент-идея на света.

Le monde historique des continents-idées

L’Europe est le continent-idée du monde.

Историческият свят на континентите-идеи

Европа е континентът-идея на света.

Les chefs-d’œuvre architecturaux comme critères d’authenticité

Les théâtres antiques sont des œuvres de l’art architectural si accomplies qu’ils peuvent être considérés comme critères authentiques de l’authenticité des œuvres théâtrales.

Les différents chefs-d’œuvre peuvent en principe être des critères d’authenticité des différents principes et de leurs différentes applications.

Архитектурните шедьоври като критерии за автентичност

Древните амфитеатри са толкова завършени произведения на архитектурното изкуство, че могат да бъдат разглеждани като автентични критерии за автентичността на театралните произведения.

Различните шедьоври по принцип могат да бъдат критерии за автентичност на различните принципи и на техните различни приложения.

Paronymie

C’est vraisemblablement la paronymie la plus remarquable en français : grand-mère – grammaire.

Паронимия

Това вероятно е най-забележителната паронимия във френския език : grand-mère (баба) – grammaire (граматика).

La période qui comprend tous les temps

Il y a un premier et un dernier battement du cœur.

Периодът, който обхваща всички времена

Съществуват първи и последен удар на сърцето.

Le début du rythme vital

Il y a un premier battement du cœur.

Началото на жизнения ритъм

Съществува първи удар на сърцето.

Les célèbres mots de César et la Rhétorique d’Aristote

Il s’agit de deux observations d’Aristote sur l’asyndète et, tel est le paradoxe des rapports historiques, d’une double explication qui peut être exprimée avec ou sans conjonction : d’Aristote expliqué par César et de César expliqué par Aristote.

Voici la première observation : « Il en va de même des phrases en asyndètes : « Je vins, je le rencontrai, je lui présentai ma requête ». Il est nécessaire de varier ces mots par l’action ; il ne faut pas les débiter comme une chose unique, les dire avec le même caractère et le même accent. Les phrases en asyndète présentent en outre une particularité : il semble qu’en un temps égal on ait dit beaucoup de choses ; car la conjonction fait un bloc de plusieurs choses, en sorte que, si on la supprime, il est clair que l’effet contraire se produira, et qu’au lieu d’une chose unique, il y en aura plusieurs. L’asyndète implique donc amplification : « je vins ; je parlai ; je suppliai » (cela semble plusieurs choses) ; « il a dédaigné tout ce que j’ai dit ». »[1]

La deuxième observation constitue la fin même de la Rhétorique d’Aristote, sa conclusion : « A la fin du discours convient la phrase en asyndète, pour que ce soit une conclusion, non un développement : « J’ai dit ; vous avez entendu ; vous possédez la question ; jugez. »[2]

---

[1] Aristote, Rhétorique, 1413 b 29-34, 1414 a 1, Tome Troisième, Livre III, texte établi et traduit par Médéric Dufour et André Wartelle, Paris, Société d’Editions Les Belles Lettres, 1973, p. 75.

[2]Ibid., 1420 b 2, p. 97.

Знаменитите думи на Цезар и Реториката на Аристотел

Става въпрос за две наблюдения на Аристотел относно безсъюзието и – такъв е парадоксът на историческите отношения – за двойно обяснение, което би могло да бъде изразено със или без съюз : за обяснения от Цезар Аристотел и за обяснения от Аристотел Цезар.

Ето първото наблюдение : « Същото е с безсъюзието : « дойдох, срещнах, молих ». Това трябва да бъде изиграно, а не да се каже като една цялост, с един и същ израз и тон. Безсъюзията имат още една особеност: те създават впечатление, че в едно и също време се казват много неща. Съюзът превръща множеството в едно, така че ако той се изключи, явно ще се получи обратното, едното ще стане множество. Следователно безсъюзието съдържа нарастване : « дойдох, разговарях, помолих » (това изглежда множество) ; « той пренебрегна каквото казах ». »[1]

Второто наблюдение е самият край на Реториката на Аристотел, нейното заключение : « В края на речта подхожда безсъюзието, за да получим заключение, а не изложение : « Казах, чухте, знаете, съдете! » »[2]

---

[1] Аристотел, Реторика, предговор, встъпителна студия и превод от старогръцки проф. д-р Александър Ничев, София, Изд. Наука и изкуство, 1986, стр. 181.

[2] Пак там, стр. 197.

Le temps est l’allié de celui qui passe

L’écrivain sait d’expérience que la vie et la mort sont ses coauteurs et les coauteurs de ceux qui savent d’expérience qu’ils sont écrivains.

Времето е съюзник на онзи, който преминава

Писателят знае от опит, че животът и смъртта са негови съавтори и съавтори на онези, които знаят от опит, че са писатели.

Les disciples d’Aristote et les trois dimensions lointaines du temps

Du fait que les disciples d’Aristote sont allés très loin, peut-on tirer la conclusion que ceux qui sont allés très loin sont disciples d’Aristote ?

Учениците на Аристотел и трите далечни измерения на времето

От това, че учениците на Аристотел са стигали много далеко, може ли да се направи заключението, че онези, които са стигали много далеко са ученици на Аристотел? 

Une anagramme internationale

En français, le nom de Juif est l'anagramme du mont Fuji.

Международна анаграма

На френски език името евреин (Juif) е анаграма на планината Фуджи (Fuji).

L’étude réelle de soi et la réalité philosophique

Pour comprendre la volonté, il suffit de vouloir comprendre.

Действителното изучаване на себе си и философската действителност

За да разберем волята е достатъчно да искаме да разберем.

La pensée n’est là que si elle engendre une autre pensée

Si l’homme pense, les résultats sont inévitables. L’homme pense inévitablement.

Мисълта е налице само ако поражда друга мисъл

Мисли ли човек, резултатите са неизбежни. Човек неизбежно мисли.

Le cachet européen de Pierre le Grand

Saint-Pétersbourg est le cachet européen de Pierre le Grand sur la carte de la Russie. 

Европейският печат на Петър Велики

Санкт-Петербург е европейският печат на Петър Велики върху картата на Русия.

Bien sûr

Il serait bien sûr exagéré de dire que nous connaissons assez bien la logique de la phrase si nous ne connaissions pas assez bien la logique de l’antiphrase.

Разбира се

Би било разбира се преувеличено да твърдим, че познаваме достатъчно добре логиката на фразата, ако не познаваме достатъчно добре логиката на антифразата.

L’esprit d’Héraclite et la puissance du vent du Sud

L’anagramme de Νότος est τόνος.[1]

---

[1] L’anagramme de Νότος (vent du Sud) est τόνος (tension).

Духът на Хераклит и силата на Южния вятър

Анаграма на Νότος е τόνος.[1]

---

[1] Анаграма на Νότος (Южен вятър) е τόνος (напрежение).

Summum ius, summa iniuria

A chaque fois que l'on sous-estime Cicéron, on est injuste.[1]

---

[1]Cicéron fait précéder le proverbe juridique dont il est question (Cicéron, Les devoirs, Livre I, X-33, texte établi et traduit par Maurice Testard, Professeur à la Faculté libre des Lettres de Paris, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 1965, p. 120) d’un éclaircissement important : « Il se trouve souvent aussi des injustices du fait d’un certain abus de la loi et d’une interprétation extrêmement habile mais trompeuse du droit. » Voir aussi Dictionnaire Gaffiot [1934], jus : « … summum jus summa injuria Cic. Off. 1, 33, comble du droit, comble de l’injustice ».

Summum ius, summa iniuria

Всеки път, когато подценяваме Цицерон, постъпваме несправедливо.[1]

---

[1] Цитираната от Цицерон юридическа пословица (Cicéron, Les devoirs, Livre I, X-33, texte établi et traduit par Maurice Testard, Professeur à la Faculté libre des Lettres de Paris, Paris, Société d’édition Les Belles Lettres, 1965, p. 120) е предшествана от важно пояснение : « Често пъти сме свидетели на несправедливости, които се дължат на известна злоупотреба със закона и на изключително изкусно, но лъжливо тълкуване на правото. » Вж. също Dictionnaire Gaffiot [1934], jus : « … summum jus summa injuria Cic. Off. 1, 33, comble du droit, comble de l’injustice ». Съществуват различни варианти на превод на тази юридическа пословица, която би могла да бъде преведена и така : прекаленото право е начало на безправието, прекаленото право е безправие, прекаленото право е начало на прекалено безправие или прекаленото право е прекалено безправие.

La précision calendaire

Peut-on considérer que le jour bissextil du calendrier solaire de César constitue la réponse romaine aux olympiades grecques ?