Жизнена форма на необходимостта, освободеното дишане е символ на свободата

Аристотел дава дълбоко определение на дишането, когато го определя като необходимо (Аристотель, Метафизика, Книга пятая (Δ), Глава пятая).

Forme vitale de la nécessité, la respiration libérée est le symbole de la liberté

Aristote donne une définition profonde de la respiration lorsqu’il la définit comme nécessaire (Aristote, Métaphysique, livre V, ch. 5).

Кръстосано продължение

Когато значението, което се придава на мисълта, не е особено, значението, което се придава на онова, което й пречи, е особено.

Промяна на реда на същите думи.

Значението на онова, което пречи на мисълта, е особено, когато значението, което се придава на мисълта, не е особено.

Une suite croisée

Lorsque la pensée importe peu, ce qui l’empêche importe beaucoup.

Modification de l’ordre des mêmes mots.

Ce qui empêche la pensée importe beaucoup lorsque la pensée importe peu.

Относно многообразието на ударенията

Когато мисълта няма особено значение, онова, което й пречи, има особено значение.

Промяна на реда на същите думи.

Онова, което пречи на мисълта, има особено значение, когато мисълта няма особено значение.

Sur la variété des accents

Lorsqu’on ne fait pas grand cas de la pensée, on fait grand cas de ce qui l’empêche.

Modification de l’ordre des mêmes mots.

On fait grand cas de ce qui empêche la pensée lorsqu’on ne fait pas grand cas de la pensée.

Отношенията на манипулиране на езика и манипулирането на отношенията посредством езика

Възможностите за манипулиране на езика са толкова големи, че онзи, който не ги познава, би трябвало да се ужаси от мащабите на невежеството си.

Les relations de manipulation du langage et la manipulation des relations par le langage

Les possibilités de manipulation du langage sont si grandes que celui qui ne les connaît pas devrait être horrifié des proportions de son ignorance.

Пояснение

След много години размишления – може би дори се касае за годините на цял един живот, – виждам как въпрос, който възниква от само себе си, отклонява вниманието ми от времето : на вас не ви ли се струва също, че разлика означава сцепление?

След много години размишления – може би дори се касае за годините на цял един живот, – виждам как въпрос, който възниква от само себе си, отклонява за малко вниманието ми от времето : на вас не ви ли се струва също, че разлика означава сцепление?

Eclaircissement

Après bien d’années de réflexions – il s’agit peut-être même des années de toute une vie –, je vois comment une question qui surgit d’elle-même détourne mon attention du temps : et vous-mêmes, ne trouvez-vous pas que différence veut dire cohésion ?

Après bien d’années de réflexion – il s’agit peut-être même des années de toute une vie –, je vois comment une question qui surgit d’elle-même détourne un peu mon attention du temps : et vous-mêmes, ne trouvez-vous pas que différence veut dire cohésion ?

Философия на стихиите

Въздухът (ἀήρ) е анаграматически.

Philosophie des éléments

L’air (ἀήρ) est anagrammatique.

Възхвала на писмеността

Ако денят започва с наблюдение, което удържа вниманието, той започва добре. Всички части на деня трябва да започват добре.

L'éloge de l'écriture

Si la journée commence par une observation qui retient l’attention, elle commence bien. Il faut que toutes les parties du jour commencent bien.

Мисълта, иначе казано животът и закрилата на живота

Животът, иначе казано мисълта и закрилата на мисълта.

La pensée, autrement dit la vie et la protection de la vie

La vie, autrement dit la pensée et la protection de la pensée.

Онова, което е добре направено

От една страна, онова, което е добре направено, е мисъл и урок по мислене. От друга страна, нищо не е по-добре направено от произведението на изкуството. То успокоява и тревожи, радва и натъжава, продължава действието си в паметта и отново се завръща към мисленето, на което се дължи.

Ce qui est bien fait

D’une part, ce qui est bien fait est une pensée et une leçon de pensée. D’autre part, rien n’est mieux fait qu’une œuvre d’art. Elle rassure et inquiète, réjouit et attriste, se poursuit par son effet dans la mémoire et retourne de nouveau à la pensée à laquelle elle tient.

Анаграматическата столица на света

По всяка вероятност, Рим е анаграматическата столица на света.

Възможно е дори името на града да е едно от доказателствата за съществуването на анаграматическа архитектура на езиците.

La capitale anagrammatique du monde

Selon toute probabilité, Rome est la capitale anagrammatique du monde.

Il se peut même que le nom de la ville constitue l’une des preuves de l’existence d’une architecture anagrammatique des langues.

Лексикографски ориентир

Анатол Байи определя Аргос по следния начин : « 1 град в Пелопонес, който е столица на Арголида, поради което означава : било Арголида; било целия Пелопонес; било в ш. см. цяла Гърция » (Abrégé du dictionnaire grec-français).

След подобно ориентиране, човек по-лесно може да продължи по-нататък.

Un repère lexicographique

Anatole Bailly définit Argos ainsi : « 1 ville du Péloponnèse, capitale de l’Argolide : d’où l’Argolide ; d’où le Péloponnèse entier ; p. ext. la Grèce entière » (Abrégé du dictionnaire grec-français).

Après une telle orientation, l’on peut plus facilement aller plus loin.

Първопричината на едно уточнение

Две ценности, свободата и човешкото достойнство, предизвикват и ориентират интереса ми към анаграмите.

Le principe d’une précision

Deux valeurs, la liberté et la dignité humaine, provoquent et orientent mon intérêt pour les anagrammes.

Божествена анаграматическа серия

Името на Хера е навярно най-анаграматическото име в гръцкия Пантеон. Само специалистите обаче могат да установят дали то е анаграма на имената на Рея и на Арес, и да уточнят за колко анаграми всъщност става въпрос.

Une série anagrammatique divine

Le nom d’Héra est sans doute le nom le plus anagrammatique du Panthéon grec. Seuls les spécialistes sont toutefois en mesure d’établir s’il est l’anagramme des noms de Rhéa et d’Arès, et de préciser de combien d’anagrammes il s’agit en effet.

Анаграматическият град-държава

Аргос е не само градът, чието име означава по анаграма селото (ἀγρóς, агрос), разглеждано като противоположност на града, но също и градът-държава, който посредством анаграматическия вариант на името си, означава единството на града и на селото.

От гледна точка на обществото, на историята и на религията, това анаграматическо взаимоотношение, или чисто и просто това взаимоотношение – ако е възможно да се докаже, че анаграматическото взаимоотношение не е съществувало поради това, че не е било известно – е капитално.

Да си спомним, че общественото разделение на труда е разделение на обществените времена; да си спомним също, че религиозното единство на душите е единство във времената.

La cité anagrammatique

Argos est non seulement la ville dont le nom désigne par anagramme la campagne (ἀγρóς, agros) considérée par opposition à la ville, mais aussi la cité qui, par la variante anagrammatique de son nom, désigne l’unité de la ville et de la campagne.

Du point de vue de la société, de l’histoire et de la religion, cette relation anagrammatique, ou tout simplement cette relation – s’il est possible de prouver que la relation anagrammatique n’avait pas existé du fait qu’elle n’avait pas été connue – est capitale.

Souvenons-nous que la division sociale du travail est une division des temps sociaux, souvenons-nous aussi que l’unité religieuse des âmes est une unité dans les temps.

Историческите резултати от действието на случайността и на мисълта в езика

Името на Хера (Ἣρα) диша, то е анаграма на въздух (ἀήρ).

Les effets historiques du hasard et de la pensée dans la langue

Le nom d’Héra (Ἣρα) respire, il est l’anagramme d’air (ἀήρ).

Аргос e градът-държава на Хера

При първата си поява в Теогонията на Хезиод, « владетелката на Аргос » се движи « обута в сандали от злато... » (Théogonie 11-12).

Argos est la cité d’Héra

A sa première apparition dans la Théogonie d’Hésiode, « la souveraine d’Argos » marche « chaussée de sandales en or… » (Théogonie 11-12).

Размишленията върху зависимостите и зависимостта от размишленията

Колкото повече човек размишлява върху една зависимост, толкова по-добре схваща духа й.

Les réflexions sur les dépendances et la dépendance aux réflexions

Plus on réfléchit sur une dépendance, mieux on saisit son esprit.

Словесни пропорции

И така нататък е пропорционално, аналогично наречие.

Proportions verbales

Et ainsi de suite est une locution proportionnelle, analogique.

Усетът към близкото и усетът към далечното

Струва ми се, че аналогията е подобие, което съществува независимо от всички разлики, и разлика, която съществува независимо от всички подобия.

Le sens du proche et le sens du lointain

Il me semble que l’analogie est la ressemblance qui existe indépendamment de toutes les différences et la différence qui existe indépendamment de toutes les ressemblances.

Гръцката думата στῦλος (стилос) означава колона

Според сведението на Витрувий, Аргос е градът-държава, в който се е родил дорийският архитектурен ред, и първият храм в дорийски стил е бил посветен на Хера (Vitruve, De l’architecture, Livre IV, 1, 3).

Le mot grec στῦλος (stylos) signifie colonne

D'après le renseignement de Vitruve, Argos est la cité-patrie de l’ordre architectural dorique, et le premier temple de style dorique est consacré à Héra (Vitruve, De l’architecture, Livre IV, 1, 3).

Времето на мистицизма

Най-напред, от трите измерения на времето изчезва бъдещето; после, от двете измерения на времето изчезва настоящето.  

Le temps du mysticisme

Tout d’abord, des trois dimensions du temps disparaît l’avenir ; ensuite, des deux dimensions du temps disparaît le présent.

Сциоскопът, земното кълбо, небесните кълба

Знам много добре, че неологизмите трябва да се избягват дотогава, докогато това е възможно. Знам също, че всички думи са преминали през неологичен стадий на съществуване, който не винаги ни е известен, и още – че не е преувеличено да се каже, че сполучливата история на една дума винаги е история на един сполучлив неологизъм.

Изобретявайки една дума, думата сциоскоп, дълго време считах, че тя е неологизъм. Ако се окаже обаче, че думата вече съществува в друг език или в други езици – днес научавам, че тя вероятно съществува в английския език, – и ако нейният смисъл се окаже близък до смисъла на думата, която в момента определям, т.е. ако тя също е построена около идеята за слънчевия часовник, тогава ще става въпрос разбира се не за неологизъм, а за неологично значение на навлязлата в словоупотреба дума.

Представям си сциоскопа като високотехнологичен уред, който наблюдава и анализира слънчеви и лунни сенки.

Мисля, че вече е възможно – въз основа на точното време и на формата на естествената сянка, хвърлена от човек – да бъде определено точното местоположение на човека върху повърхността на земното кълбо.

Сенките са космически отношения. Космическите отношения са изчислими.

Le scioscope, le globe terrestre, les globes célestes

Je sais bien qu’il faut éviter les néologismes aussi longtemps que possible. Je sais de même que tous les mots avaient connus un stade d’existence néologique qui ne nous est pas toujours connu, et aussi – qu’il n’est pas exagéré de dire que l’histoire réussie d’un mot est toujours l’histoire d’un néologisme réussi.

Ayant inventé un mot, le mot scioscope, je croyais longtemps qu’il est un néologisme. S’il se trouve toutefois que le mot existe déjà dans une ou dans plusieurs langues – j’apprends aujourd’hui qu’il existe probablement en anglais –, et si son sens se trouve être proche du sens du mot que je suis en train de définir, c’est-à-dire si lui, il est construit aussi autour de l’idée du cadran solaire, il ne s’agira plus bien entendu d’un néologisme mais d’une acception néologique du mot établi.

J’imagine le scioscope comme un dispositif sophistiqué qui observe et analyse les ombres solaires et lunaires.

Je pense qu’il est désormais possible, à partir de l’heure précise et de la forme de l’ombre naturelle projetée par un homme, de situer avec précision l’endroit sur la surface du globe terrestre où l’homme se trouve.

Les ombres sont des rapports cosmiques. Les rapports cosmiques sont calculables.

Логика на хипотезите

Eдно предишно изречение, озаглавено Хронология и география, утвърждаваше, че сянката е мяра на времето и на пространството.

Изводът, който следва, е извлечен от него.

Ако сянката измерва пространството, тя определя местоположението; ако измерва времето, тя датира.

La logique dеs hypothèses

Une proposition précédente, intitulée Chronologie et géographie, affirmait que l’ombre est la mesure du temps et de l’espace.

La conclusion qui suit est tirée d’elle.

Si l’ombre mesure l’espace, elle situe ; si elle mesure le temps, elle date.

Писмените знаци на светлината в миналото

На времето стилът на слънчевия часовник е описвал точно върху повърхността на земята мястото, в което се е намирал.

Сега стилът на слънчевия часовник описва точно върху повърхността на земята мястото, в което се намира.

Les signes graphiques de la lumière dans le passé

A l’époque, le style du cadran solaire décrivait bien sur la surface de la terre l’endroit où il se trouvait.

Maintenant, le style du cadran solaire décrit bien sur la surface de la terre l’endroit où il se trouve.

Слънцето на Коперник

Слънцето никога не изгрява и никога не залязва.

Различните подредби на думите пораждат различни представи.

Слънцето никога не залязва и никога не изгрява.

Le Soleil de Copernic

Le Soleil ne se lève ni ne se couche jamais.

Les ordres différents des mots suscitent des représentations différentes.

Le Soleil ne se couche ni ne se lève jamais.

Непосредственото пренареждане на буквите

Препрочитайки изречението на Цицерон, в което той казва, че целият му живот е преминал в изучаване на « изкуството да се говори по подходящ, точен и изкусен начин » (Cicéron, Les devoirs, I, I-2) и в което, на това основание, той отстоява всеобщия характер на заслугите си на оратор и на ритор – всеобщия характер на приноса си към ораторското изкуство и към познанието на ораторското изкуство, – съвсем случайно осъзнах, че на френски език заслуга (mérite) е анаграма на занаят (métier).

Le réarrangement spontané des lettres

En relisant la phrase de Cicéron où il dit avoir passé sa vie à étudier « l’art de parler de façon appropriée, précise, ornée » (Cicéron, Les devoirs, I, I-2) et où, à ce titre, il revendique le caractère universel de son mérite d’orateur et de rhéteur – le caractère universel de sa contribution à l’art oratoire et à la connaissance de l’art oratoire –, j’ai réalisé de façon tout à fait fortuite qu’en français mérite est l’anagramme de métier.

Падащият лист

От небето пада лист, на който е нарисувано небе, от което пада лист.

La feuille qui tombe

Une feuille tombe du ciel sur laquelle on voit dessiné le ciel d’où tombe une feuille.

« Не знам »

Бяха много. Представителят им се обърна към мене тъй :

« Скъпи мой приятелю,

Ако не умеете да омаловажавате, какво всъщност умеете? »

« Je ne sais pas »

Ils étaient nombreux. Leur représentant s’est adressé à moi ainsi :

« Mon cher ami,

Si vous ne savez pas infirmer, qu’est-ce que vous savez en effet ? »

Парадоксално разнообразие

Действителните причини за безразличието могат да бъдат най-различни – и дори напълно противоположни – ако безразличието e действително.

Une variété paradoxale

Les raisons réelles de l’indifférence peuvent être très différentes – voire tout à fait opposées – si l’indifférence est réelle.

На хвърчащ лист

Това са два варианта на разсъждение относно превъзходството, записани преди няколко месеца на хвърчащ лист.

За да бъде превъзходството пренебрежимо, противоборството трябва да е неимоверно.

За да бъде пренебрежимото превъзходство действително, действителното противоборство трябва да е неимоверно.

Sur une feuille volante

Ce sont deux variantes d’une réflexion sur la supériorité, notées il y a quelques mois sur une feuille volante.

Pour que la supériorité soit négligeable, il faut que la lutte soit inouïe.

Pour que la supériorité négligeable soit réelle, il faut que la lutte réelle soit inouïe.

Завръщане към лятото на възприятията

Подобно на лекаря, който се стреми към здравето с помощта на истината и който установява наличието на действителни противоречия, които се проявяват в хода на болестта; философът, който се стреми към истината с помощта на противоречията, тълкува и най-малкото действително противоречие в полза на живота.

Le retour à l’été des perceptions

Comme le médecin qui aspire à la santé à l’aide de la vérité et qui constate des contradictions réelles qui se manifestent au cours de la maladie, le philosophe qui aspire à la vérité à l’aide des contradictions, interprète la moindre contradiction réelle en faveur de la vie.

1543

Толкова много години са изминали, откакто е публикувано откритието на Николай Коперник, а речникът на всекидневния живот все още e геоцентричен.

1543

Tant d’années après la publication de la découverte de Nicolas Copernic, le vocabulaire de la vie quotidienne est toujours géocentrique.

Гроздето запомня светлината

Както и лозата, човек се нуждае от опора.

Le raisin retient la lumière

Comme la vigne, l’homme a besoin d’appui.

Напрежението и неговата противоположност

Лъкът е бил, и все още е, оръжие на напрежението.

La tension et son contraire

L'arc avait été, il est encore, l'arme de la tension.

Приблизителната половина и автентичната половина

Възможно ли е от известен момент насетне античният театър да се е превърнал в символ на половината, в едно от значенията на половината, и дори – в половина par excellence? 

Или пък – тъй като символът е бил приблизителната половина, по която е можела да бъде разпозната автентичната половина – театърът е символизирал съвършено половината, откакто съвършената половина е съществувала?

La moitié approximative et la moitié authentique

Se peut-il que depuis un moment donné le théâtre antique soit devenu le symbole de la moitié, l’une des significations de la moitié, et même – la moitié par excellence ?

Ou bien – le symbole étant la moitié approximative à laquelle on reconnaissait la moitié authentique – le théâtre symbolisait parfaitement la moitié depuis que la moitié parfaite existait ?

Просветена надежда

Надявам се, че краткостта на фрагментите ми не е единственото им достойнство.

Un espoir éclairé

J’espère que la brièveté de mes fragments n’est pas leur seule qualité.

Относно припомнянето на слънцето

Същото слънце, което залязва в действителността, изгрява в представата.

Sur la remémoration du soleil

Le même soleil qui se couche dans la réalité se lève dans la représentation.

Един ред от Хераклит

Онова, което Хераклит казва за реката и за слънцето, може да бъде казано за стила на Хераклит: повторението на същото не е същото.

Une ligne d’Héraclite

Ce que Héraclite dit du fleuve et du soleil, on peut le dire du style d’Héraclite : la répétition du même n’est pas la même.

Речни брегове

От гледна точка на историята, всички реки са златоносни.

Les rives

Du point de vue de l’histoire, tous les fleuves sont aurifères.

Отдалечавания

Колкото по-дълбока е мисълта, толкова по-древни са пътищата, по които се движи.

Éloignements

Plus la pensée est profonde, plus les routes qu’elle suit sont anciennes.

Възклицанието

Удоволствието от четенето или писането е удоволствие от дишането, а удоволствието от дишането е възклицание.

L’exclamation

Le plaisir de lire ou d’écrire est le même que le plaisir pris à la respiration et le plaisir pris à la respiration est une exclamation.

Чистото вино

Водата е по отношение на целия живот това, което виното е по отношение на мига.

Le vin pur

L’eau est par rapport à toute la vie ce que le vin est par rapport à l’instant.

Лек смут

Ако отношенията между думите са в състояние да създадат впечатление за движение в пространството, което е паралелно на движението, създадено от отношенията между същите думи в паметта, отношенията между думите ще се променят.

Trouble léger

Si les relations des mots sont en mesure de produire l’impression d’un mouvement dans l’espace, parallèle au mouvement produit par les relations des mêmes mots dans la mémoire, les relations des mots changeront.

Животът

Водата е по отношение на целия живот това, което целият живот е по отношение на мига.

La vie

L’eau est par rapport à toute la vie ce que toute la vie est par rapport à l’instant.

Парадоксите на играта

Много са случаите, при които точността изисква от играча да си послужи с противоположност, за да означи противоположността.

Les paradoxes du jeu

Ils sont nombreux, les cas où la précision exige du joueur de se servir du contraire pour désigner le contraire.

Зависимостта от водата

Колкото по-назад се завръщаме във времето, толкова повече пътищата приличат на реки.

La dépendance à l’eau

Plus on remonte le passé, plus les chemins ressemblent à des fleuves.

Какво търся?

Търся неизвестните отношения между известните думи.

Ce que je cherche ?

Je cherche les relations inconnues entre les mots connus.

За слънцето

Можем ли да считаме, че високосният ден, който води началото си от хелиоцентричния календар на Цезар, възпроизвежда по свой начин ритъма на древните олимпиади?

Du soleil

Peut-on considérer que le jour bissextil qui remonte au calendrier héliocentrique de César reproduit à sa façon le rythme des anciennes olympiades ?

Антични календарни съотношения

Както и олимпиадата, високосният ден означава четири години.

Proportions calendaires antiques

Comme l’olympiade, le jour bissextil signifie quatre ans.

Ученолюбие

Много са начините, по които може да бъде казано, че една цел може да бъде постигната по много начини.

L’amour des études

Il y a plusieurs façons de dire qu’il est possible d’atteindre un objectif de plusieurs façons.

Етимология на думата семинар

Жестът на сеяча и жестът на сеячката. Истории на жеста на сеяча и на жеста на сеячката. Паралели на същия жест. Паралелни истории на паралелните жестове.

L’étymologie du mot séminaire

Le geste du semeur et le geste de la semeuse. Les histoires du geste du semeur et du geste de la semeuse. Les parallèles du même geste. Les histoires parallèles des gestes parallèles.

Хипотеза относно играта на букви в епохата на стихиите

От една страна, четири зарчета са в състояние да изобразят изчерпателно древногръцката азбука. От друга страна, буквите от много отдавна изобразяват онова, което е било извън езика и в него, и което не е преставало да възниква в езика и извън него.

Възможно ли e сред зарчетата, които са съществували в древността, да са съществували азбучни зарчета, които да са се различавали от останалите зарчета така, както буквите са се различавали от останалите знаци? Възможно ли е те да са били детска игра за децата, и висша игра за онези, които са познавали тайните на азбуката и висшите нива на езика? Азбуката да е съществувала под формата на случайност, която e подсказвала, говорела и превръщала времето в игра на паметта? Кубчето да е символизирало не само случайността и азбуката, но и – макар и не от самото начало – посоките на света, включително небето и земята?

Откривала ли е вече археологията подобни хипотетични зарчета, и виждала ли ги е – такива, каквито са били действително, когато са предсказвали бъдещето на онези, които в същия момент са ги тълкували?

Une hypothèse sur le jeu de lettres à l’époque des éléments

D’une part, quatre dés sont en mesure de figurer exhaustivement l’alphabet grec ancien. D’autre part, les lettres figurent depuis très longtemps ce qui avait été en dehors du langage et en lui, et qui ne cessait d’apparaître dans le langage et en dehors de lui.

Se peut-il que parmi les dés qui existaient dans l’antiquité aient existé les dés alphabétiques, et qu’ils aient été distincts des autres dés comme les lettres l’étaient des autres signes ? Qu’ils aient été un jeu d’enfant pour les enfants, et un jeu supérieur pour ceux qui connaissaient les secrets de l’alphabet et les niveaux supérieurs du langage ? Que l’alphabet ait pris la forme de l’aléatoire qui suggérait, parlait et transformait le temps en jeu de mémoire ? Que le cube ait symbolisé non seulement l’aléatoire et l’alphabet, mais aussi – pas toutefois dès le début – les points cardinaux du monde y compris la terre et le ciel ?

L’archéologie, avait-elle déjà découvert de tels dés hypothétiques, et les a-t-elle vus – tels qu’ils étaient réellement lorsqu’ils prédisaient l’avenir de ceux qui étaient en train de les interpréter ?

Странно действие

Основанието за съществуване на администрацията е самоличността; нейното най-впечатляващо действие – анонимността.

Un effet étrange

La raison d’être de l’administration est l’identité ; son effet le plus impressionnant, l’anonymat.

Перспективата

В случай на съмнение или на колебание, най-добре е да се опрем на онова, което е най-солидно, а именно – на перспективата.

La perspective

En cas de doute ou d’hésitation, il vaut mieux s’appuyer sur ce qui est le plus solide, à savoir la perspective.