Преди няколко
години си рекох приблизително следното : ако трябва да прибавим към календара
още само един официален празник – ако един единствен празничен ден трябва да
обхване едновременно всички дни на годината и дните на всички години, – рожденият
ден на всеки е достоeн да се превърнe в официалeн празник.
Става въпрос
за обществената ценност на индивида и за индивидуализираната ценност на
обществото.
От самото
начало, идеята за всеобщия характер на рождения ден съдържаше интересно историографско
измерение. Тя правеше възможна не само историята на високосния ден – на деня,
който води началото си от хелиоцентричния календар на Цезар, – но и лунната
предистория на високосните времена. Тя правеше възможна историографията,
историята и предисторията на 29 февруари.
Виртуалните
противници на този виртуален празник не бива да се тревожат – все още е рано,
много рано всички дни от календара да се превърнат в официални празници.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire