Посоките на света, категориите на времето, колоните на книгата

Приемайки формата на свитък, древната книга е свидетелствала за произхода на света, изобразявала е организацията и администрацията на паметта и, по всяка вероятност, е била метафора на колоната, на крепостната стена и на пътя.

Подобни на тайни, пазени от реториката на мълчанието или от привидно неизвестния смисъл на привидно известните думи, книгите са пазели – напълно или частично – целите, които – в обновения цикъл на обновеното време – не са преставали да бъдат и да се превръщат в причини за търсене, за полемика и за писане.

И тъй като краят на всяка действителна книга е бил вътрешно състояние, всяко действително вътрешно състояние се е превръщало в цел.