Три картезиански интелектуални очевидности : теологическа (същността на
Бога включва в себе си съществуването), геометрична (трите ъгъла на триъгълника
са равни на два прави ъгъла), географска (идеята за планина включва в себе си
идеята за долина).
« При все това, замисля ли се по-внимателно,
намирам за очевидно, че съществуването не може да бъде отделено от същността на
Бога, така както не може да бъде отделено от същността на един триъгълник
определението, според което сумата на неговите три ъгъла е равна на сумата на
два прави ъгъла, нито пък от идеята за планина – идеята за долина; така че не
по-малко противно и недопустимо е да си представим Бог, комуто не е присъщо
съществуване (т.е. съвършено суверенно същество, на което липсва някакво
съвършенство, тъй като съществуването е съвършенство), отколкото да си
представим планина без долина. »[1]
Планината и долината, идеята за планина и идеята за долина, са географската
интелектуална очевидност на Декарт.
[1]
René Descartes, Méditations
métaphysiques, Paris, Librairie philosophique J. Vrin, coll. « Cogito
75 », vol. 4, 1976, p. 46, Méditation cinquième.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire