Теориите
за ветровете и за ориентирането посредством ветровете, които не вземат предвид
съществуването – и не само съществуването, но и конструирането
– на вятърни мелници, в действителност не са достатъчно сериозни.
Странно
е наистина, че
вятърът, който толкова отдавна и толкова успешно символизира непостоянството и
несериозността, в Древността вече е бил критерий за географско ориентиране и толкова
точен ориентир, че неговите имена са означавали посоките на света.
Странно наистина
е също, че в наше време – когато технологията познава всяко едно от възможните и
от действителните движения на въздуха, чиято статистистическа повторяемост в известен смисъл определя вятъра – ветровете са изгубили почти
всичките си предишни значения. Това разбира се не е така нито за
мореплавателите, които познават отблизо морското и океанското пространство – тези най-големи
театри и амфитеатри на ветровете и на духа, – нито за
метеоролозите и за историците, които наблюдават и изучават ветровете не само в
небето и по повърхността на земята, но и в подземните хранилища на най-големите
библиотеки.
От
гледна точка на Елевзинските мистерии и от гледна точка на християнската
традиция, вятърните мелници символизират мистицизма на всекидневния живот и
всекидневния живот на мистицизма.
Каква е
историческата география на вятърните мелници през
Древността и през Средновековието?
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire