Като се има предвид, че черният пурпур е разположен « в
района на Евксинтския Понт и в Галия», а червеният – в «южните райони», като например
в района на «остров Родос», можем
ли да считаме, че древният текст на Витрувий[1] обяснява произхода
на имената на Черно и на Червено море посредством географията на цветовите
различия и посредством значимите различия на местата под слънцето?
Защото, според това географско и
астрономическо разбиране, далече от слънцето, на север, пурпурът е черен; а близо
до него, на юг – червен.
И, за да засегнем големия въпрос
за астрономическата и за географската среда,
къде по-точно се разполага пурпурът «с
виолетов оттенък», « добиван по бреговете на Изтока и на Запада, когато Изтокът
и Западът са означени от изгрева и от залеза на слънцето при равноденствие?»
Установявайки зависимост между цвета
на пурпура и близостта на „движението на слънцето“, въпросът, поставен от географията на раковините, се превръща в капитален въпрос. Неговият отговор ще обозначи древната линия на ориентирането.
[1]
Vitruve, De l’architecture, Livre VII, Texte établi et traduit par Bernard
Liou et Michel Zuinghedau, commenté par Marie-Thérèse Cam, Paris, Société
d’édition Les Belles Lettres, 1995, ch.
13, 1-3 ; p. 36.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire