Равноденствие в Атина

Според сведенията на Витрувий, гномонът на слънчевия часовник и неговата сянка при равноденствие в Атина образуват триъгълника на Питагор[1].

Сянката при равноденствие в Атина е питагорейска!

---

[1] Vitruve, De l’architecture, Livre IX, texte établi, traduit et commenté par Jean Soubiran, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1969 : « 6. ... Ето какво е действителното положение на нещата : ако вземем три линии, едната от които е с дължина три стъпки, другата – четири, а третата – пет, и ги разположим така, че краищата им да се допират, образувайки върхове, ще получим триъгълник, който е  измервателен инструмент – екер. От друга страна, ако върху всяка една от страните на така получения триъгълник построим квадрат, повърхността на квадрата, чиято страна е с дължина три стъпки, ще бъде девет квадратни стъпки; тази на квадрата, чиято страна е с дължина четири стъпки – шестнадесет квадратни стъпки; а тази на квадрата, чиято страна е с дължина пет стъпки – двадесет и пет квадратни стъпки. 7. По такъв начин числото на квадратните стъпки, от които се състои повърхността на квадратите със страни от три и от четири стъпки, ще е равно на числото на квадратните стъпки, от които се състои повърхността на квадрата със страна от пет стъпки. В израз на дълбока признателност към Музите за вдъхновението, на което дължал откритието си, Питагор, според стигналите до нас сведения, им се отблагодарил с жертвоприношения. Този метод, който е полезен в много от случаите, при които са необходими измервания, подхожда и за строителството на стълбища в сградите : той ни позволява да определим най-подходящите пропорции на стъпалата » (Praef., 6-7 ; pp. 4-5) и, също, « ... при равноденствие, Слънцето, което се намира в зодиака на Овена или на Везните, поражда сянка, която в Рим е равна на 8/9 от дължината на гномона. Също при равноденствие, в Атина сянката е равна на 3/4 от гномона, в Родос – на 5/7, в Тарент – на 9/11, а в Александрия – на 3/5; други са размерите на сянката на гномона и навсякъде другаде, тъй като в основата на различията между тях се намира самата природа (VII, 1 ; p. 26).