За антропологичната забрава

Днес се завръщам към онова, което казах онзи ден, а онзи ден се завръщах към размишление от последните години и, чрез размишлението от последните години, към въпроса за времето. Ставаше въпрос за основен факт, за голям въпрос и за най-важни измерения на живота, на историята и на познанието.

Ето първоначалният факт. Човек забравя напълно първоначалния период от своя живот. Последиците от тази забрава, които езикът във всички случаи би трябвало да може да изрази, са обществени и исторически. За да бъде запомнена, мислена и изучавана, тази забрава на началото на живота трябва да бъде определена. Ще бъде уместно да я определим като антропологична забрава.

А сега, ето и първоначалният въпрос. Тъй като забравеният период от живота е същевременно период на усвояване на езика, как отношението между забравата на всичко и езика се отразява на всичко в живота ?

Нека накрая отбележим и обстоятелството, че, от една страна, поради вече посочените причини, човек няма чувството, че е забравил – тъй като думите са винаги налице – и че, от друга страна, езикът е памет за онова, което е било, което е и което винаги ще бъде.

В началото на живота, човек забравя всичко освен езика.