Сциоскопът, земното кълбо, небесните кълба

Знам много добре, че неологизмите трябва да се избягват дотогава, докогато това е възможно. Знам също, че всички думи са преминали през неологичен стадий на съществуване, който не винаги ни е известен, и още – че не е преувеличено да се каже, че сполучливата история на една дума винаги е история на един сполучлив неологизъм.

Изобретявайки една дума, думата сциоскоп, дълго време считах, че тя е неологизъм. Ако се окаже обаче, че думата вече съществува в друг език или в други езици – днес научавам, че тя вероятно съществува в английския език, – и ако нейният смисъл се окаже близък до смисъла на думата, която в момента определям, т.е. ако тя също е построена около идеята за слънчевия часовник, тогава ще става въпрос разбира се не за неологизъм, а за неологично значение на навлязлата в словоупотреба дума.

Представям си сциоскопа като високотехнологичен уред, който наблюдава и анализира слънчеви и лунни сенки.

Мисля, че вече е възможно – въз основа на точното време и на формата на естествената сянка, хвърлена от човек – да бъде определено точното местоположение на човека върху повърхността на земното кълбо.

Сенките са космически отношения. Космическите отношения са изчислими.