Възможно ли е от известен момент насетне античният театър
да се е превърнал в символ на половината, в едно от значенията на половината, и
дори – в половина par excellence?
Или пък – тъй като символът е бил приблизителната половина, по която е можела
да бъде разпозната автентичната половина – театърът е символизирал
съвършено половината, откакто съвършената половина е съществувала?
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire