От времето на Талес – който пръв е казал, че « водата е първопричината на нещата » и че луната е « осветена от слънцето »[1] –,
философията е едно от значенията на водата.
Водата е едновременно първоосновата на онова, което е, и онова, което е
първоосновата; образът на най-далечното минало и
най-близкият от образите на настоящето: прозрачна граница между миналото и
настоящето, между настоящето и бъдещето, между тук и там.
Какво би могло да бъде
по-свежо, по-непосредствено, по-близко до най-древните времета от водата, която
извира?
[1] Les penseurs grecs avant Socrate : de Thalès de Milet à Prodicos,
traduction, introduction et notes par Jean Volquin, Paris, GF-Flammarion, 1964,
p. 48.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire