Става
въпрос за две наблюдения на Аристотел относно безсъюзието и – такъв е
парадоксът на историческите отношения – за двойно обяснение, което би могло да
бъде изразено със или без съюз : за обяснения от Цезар Аристотел и за обяснения
от Аристотел Цезар.
Ето
първото наблюдение : « Същото е с
безсъюзието : « дойдох, срещнах,
молих ». Това трябва да бъде изиграно,
а не да се каже като една цялост, с един и същ израз и тон. Безсъюзията имат
още една особеност: те създават впечатление, че в едно и също време се казват
много неща. Съюзът превръща множеството в едно, така че ако той се изключи,
явно ще се получи обратното, едното ще стане множество. Следователно
безсъюзието съдържа нарастване : « дойдох, разговарях,
помолих » (това изглежда
множество) ; « той пренебрегна
каквото казах ». »[1]
Второто
наблюдение е самият край на Реториката
на Аристотел, нейното заключение : « В края на речта
подхожда безсъюзието, за да получим заключение, а не изложение : « Казах, чухте, знаете, съдете! » »[2]
[1]
Аристотел, Реторика, предговор,
встъпителна студия и превод от старогръцки проф. д-р Александър Ничев, София,
Изд. Наука и изкуство, 1986, стр. 181.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire