По
времето, когато мерните единици са били антропоморфни, установената от
Аристотел аналогия между ум и ръка, между форма на формите и оръдие на
оръдията, не e могла да не бъде в
отношение към мерните единици, които са позволявали на човек да измерва, за да
владее, и да строи – за да въплъщава овладените посредством измерванията
пропорции[1].
Две
страни: от една страна, измерваното посредством числата пространство на числата;
от друга страна – въплътените посредством архитектурата пропорции на формите.
[1]
Вж. Аристотель, Сочинения в четырех томах, том 1, О душе, кн. Третья, гл. Восьмая, 432 a, стр. 440 : « По такъв начин душата
като че ли е ръка : така както ръката е оръдие на оръдията, така умът е форма
на формите, а усещането – форма на усещаното. »
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire