Фотографът пред футболния отбор

Да си представим за миг стадион, терен, подредени в линия футболисти и професионален фотограф. Да си представим също – за да пробудим паметта, която превръща миналото в игра, и за да заснемем сцената, която ни се струва, че сме виждали в далечното минало, – че фотографът прави снимки както едно време.

Да се завърнем след това към действителността и към съвременните технологии, които са в състояние да превърнат възможното в действителност и които, в допълнение, правят невъзможното възможно.

Малко е несправедливо разбира се да се абстрахираме от треньора и от резервните играчи, тъй като става въпрос за математическо упражнение и тъй като се стремим към изчерпателност. Да се абстрахираме също и от номерата, които носят играчите.

Ето и въпросът : колко са възможните разположения на подредените пред фотографа единадесет играча? Колко са, иначе казано, снимките, които той трябва да направи, за да запомни еднократните разлики в разположението на играчите?

Десетина?

Двадесетина?

Стотина?

Хиляда?

Десет хиляди?

Сто хиляди?

Петстотин хиляди?

Един милион?

Два милиона?

Десет милиона?

Двадесет милиона?

Онези, които не са математици, ще бъдат много по-малко впечатлени от мене.

Става въпрос, ни повече ни по-малко, за тридесет и девет милиона деветстотин шестнадесет хиляди и осемстотин възможни варианта на разположение на играчите.

Поради липса на време, а и за да избегна евентуалния числов шок, няма да изчислявам колко време ще отнеме правенето на всички снимки, ако за правенето на една снимка е необходима една минута.