Растенията, които са признак за водоносен терен

След като упоменава някои от растенията – такива като тръстиката, Аврамовото дърво, елшата и бръшлянът, – чието наличие извън падините, в които се събира дъждовна вода, може да бъде разглеждано като признак за наличие на подземна вода, Витрувий прави следното пояснение : « 4. И ако по тези места се окажат налице упоменатите признаци, ще пристъпим към следния опит : ще направим квадратен изкоп от поне три стъпки ширина и пет стъпки дълбочина, в който – към залез слънце – ще поставим бронзов или оловен съд или леген. След като намажем с олио вътрешността на съда, с който разполагаме, ще го преобърнем и поставим на дъното на изкопа, чиято горна част ще покрием най-напред с тръстика или суха шума, а после – с пръст. Ако на следващия ден установим, че по повърхността на съда е налице влага и на места са се образували капки, това ще означава, че на това място има вода.  »[1]

---

[1] Vitruve, De l’architecture, Livre VIII, I, 4, texte établi, traduit et commenté par Louis Callebat, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1973, p. 6. В един от коментарите към текста на Витрувий, Луи Калба уточнява, че римските кладенци « обикновено са били с квадратна форма » (p. 185).