След
като упоменава някои от растенията – такива като тръстиката,
Аврамовото дърво, елшата и бръшлянът,
–
чието наличие извън падините, в които се събира дъждовна вода, може да бъде разглеждано
като признак за наличие на подземна вода, Витрувий прави следното пояснение : « 4. И ако по тези места
се окажат налице упоменатите признаци, ще пристъпим към следния опит : ще
направим квадратен изкоп от поне три стъпки ширина и пет стъпки дълбочина, в
който – към залез слънце – ще поставим бронзов или оловен съд или леген. След като
намажем с олио вътрешността на съда, с който разполагаме, ще го преобърнем и
поставим на дъното на изкопа, чиято горна част ще покрием най-напред с тръстика
или суха шума, а после – с пръст. Ако на следващия ден установим, че по повърхността на
съда е налице влага и на места са се образували капки, това ще означава, че
на това място има вода. »[1]
[1]
Vitruve, De l’architecture, Livre VIII, I, 4, texte établi, traduit et
commenté par Louis Callebat, Paris, Société d’Edition Les Belles Lettres, 1973,
p. 6. В един от коментарите към текста на Витрувий, Луи Калба уточнява,
че римските кладенци « обикновено
са били с квадратна форма » (p. 185).
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire