Хипотеза относно играта на букви в епохата на стихиите

От една страна, четири зарчета са в състояние да изобразят изчерпателно древногръцката азбука. От друга страна, буквите от много отдавна изобразяват онова, което е било извън езика и в него, и което не е преставало да възниква в езика и извън него.

Възможно ли e сред зарчетата, които са съществували в древността, да са съществували азбучни зарчета, които да са се различавали от останалите зарчета така, както буквите са се различавали от останалите знаци? Възможно ли е те да са били детска игра за децата, и висша игра за онези, които са познавали тайните на азбуката и висшите нива на езика? Азбуката да е съществувала под формата на случайност, която e подсказвала, говорела и превръщала времето в игра на паметта? Кубчето да е символизирало не само случайността и азбуката, но и – макар и не от самото начало – посоките на света, включително небето и земята?

Откривала ли е вече археологията подобни хипотетични зарчета, и виждала ли ги е – такива, каквито са били действително, когато са предсказвали бъдещето на онези, които в същия момент са ги тълкували?