Залата на бронзовите изделия и произведения в Лувъра (Зала 32) представлява античната предистория на камбаната

Превъзходен пример за средновековно творение, камбаната е определяла ритъма на живота на хората и е ориентирала погледите им към настоящето и към миналото в течение на повече от хилядолетие[1].

Ако посетите Залата на бронзовите изделия и произведения в Лувъра, ще си дадете сметка, че сте в центъра на античната и средновековна предистория на камбаната (IX в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр.), изправени пред историческата полисемия на бронза, който е в основата на виртуален метонимичен комплекс, на целокупност от действителни или виртуални, известни или неизвестни метонимии. Ще си дадете също сметка, че историческите отношения между различните форми, приети от бронза, образуват смислови исторически отношения и че, в тишината на стигналите до нас исторически форми, отекват смислови отношения.

Античният щит е бил « чашата на Арес »[2].

Ето защо не би било преувеличено да кажем, че цялото това разнообразие от исторически предмети – от статуите с най-различни размери до огледалата, държани от статуетки; от въоръжението и доспехите на мъжете, които са продължавали историята във всички времена, до бижутата на жените, които са придържали същата история към настоящето; от блюдата на везните до кръговите документи; от кухнята до празничната зала и от водата до виното ; да, цялото това разнообразие, което настоящото изброяване далеч не е в състояние да изчерпи – е било причастно към занаятчийския, художествен и духовен синтез, който е превърнал античния бронз в средновековна камбана.

И, по всички личи, именно отношенията между символното разнообразие на бронзовите изделия и произведения на гръко-римската Античност – което, нека повторим най-важното, се е простирало от деня до нощта и от всекидневния до вечния живот – и текстът на Евангелието от Йоана са обяснението на произхода на камбаната. В преносен и, несъмнено също, в буквален смисъл камбаната е била образът на тяхното защитно сливане.

« Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му » (Йоан 19:29). « А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода » (Йоан 19:33-34).

Архитектурата на камбанарията – формата на кулата – е своеобразно напомняне за античната и средновековна история на бронза.

---

[1] Без по-горе цитираните съчинения на Жак Льо Гоф и на Ален Корбен, написването на този фрагмент със сигурност нямаше да e възможно. Истина е също, че рана е един от синонимите на удар и порязване, и че в миналото четенето на Луи Алтюсер значително повиши чувствителността ми към практическите и към теоретическите форми на прекъснатостта.

[2] « … например казваме, че « щитът е чаша на Арес »… », Аристотел, Реторика, предговор, встъпителна студия и превод от старогръцки проф. д-р Александър Ничев, София, Изд. Наука и изкуство, 1986, стр. 179.