Хиперболата, според
Аристотел, е проява на младежки дух и младежка проява на духа[1].
Твърдението заслужава особено внимание
и позволява определянето на езика като игра.
Eзикът е възможно най-сериозната, най-веселата и най-опасната
игра.
Възможно е дори хиперболата да е
едно от най-жизнените обяснения и една от най-жизнените прояви на привидните или
действителни конфликти между поколенията.
[1] « Хиперболите
имат характер на нещо детинско: те показват неудържимост. Затова най-често ги
изричат хора гневни... », Аристотел,
Реторика, предговор, встъпителна
студия и превод от старогръцки проф. д-р Александър Ничев, София, Изд. Наука и
изкуство, 1986, стр. 180.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire