Време е да обърнем пясъчния часовник

Пясъчният часовник, за който става въпрос, е въображаем. Бидейки реторична мяра на времето, той означава, че времето е пясък и че в този смисъл ние сме на брега на времето.

Понеже пясъкът на въображаемия пясъчен часовник е смесен със златни зрънца, точното обобщение на функционирането му по отношение на преминалото време е елементарна последица от родството между златото и слънцето. Времето е рядко благо, рядко благо е и осъзнаването на времето, и в двата смисъла, времето е злато. Възможно е дори да става въпрос за едно единствено златно зрънце, тъй като златото е време, и тъй като Хераклит набляга именно на времето, което е необходимо на златотърсача, който копае под земята[1].

Според него малко злато означава много земя.

Но дори и да се абстрахираме от въображаемите златни зрънца, едно е сигурно : пословици или утвърдени в словоупотребата изрази точно са измервали времето на езика спрямо началото и спрямо края на настоящето, в което той се е разгръщал.

От тази гледна точка, пясъчният часовник е бил образ на настоящето, а пустинята – образ на вечността. От друга гледна точка обаче пясъчният часовник всъщност е бил само един от образите на настоящето, а пустинята – само един от образите на вечността.

---

[1] Хераклит, фр. 22.