« … 65. и
над всичко – самият Рим, произнасянето на чието второ име, поради тайнството на
обредите, се счита за светотатство. Превъзходно и спасително бе послушанието,
което го пазеше в тайна... »[1].
Хипотезата, за която става
въпрос, по своему има отношение към сънищата; нейният предмет би могъл дори да
бъде сравнен със съновидение.
Неотдавна ми се стори – и все още
продължава да ми се струва, – че споменатият от Варон плаващ остров е
изключително приблизителен, може би дори неузнаваем образ на Тибърския остров в
Рим.
Ако някой мислено се остави на
течението на река, в която има остров, той лесно ще стигне до заключениието, че
речният остров е кораб, който непрестанно се движи към извора на реката.
Тибърският остров е речен остров
– речен е и островът Сите в Париж[2].
Стори ми се също, но това беше
през 2012, че както от гледна точка на историята на европейското
градостроителство, така и от гледна точка на европейската история като
градостроителство, Тибърският остров е римската идея на парижкия остров
Сите.
Ще се опитам да си припомня
най-важното както се опитвам да си припомня сън – било защото сънят има
отношение към най-важното, било защото най-важното би могло да се
окаже подобно на сън.
Речните острови са кораби, които
непрестанно се движат към изворите на реките.
Кутилийското езеро е център на
Италия, Тибърският остров в Рим е символ на Епидавър и на традицията на Аполон,
островът Сите в Париж е символ на Тибърският остров в Рим.
Къде всъщност ще
се събудя, ако се окаже, че осъзнавам една съноподобна хипотеза само насън? И
също, и най-вече – кога?
[2]
Вместо остров Сите, бихме могли
да кажем Староградски остров или остров на Стария град, Древноградски остров или остров на Древния град.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire