Кулминационната точка на алегорията

Можем ли да считаме, че алегорията e привилегировано измерение на цивилизацията – измерение, в което се проявяват и си дават среща всички други нейни измерения? И, понеже става въпрос за социални и исторически дистанции, които понякога са точно толкова действителни, колкото и невидими, можем ли да отидем още по-нататък в търсенето на отговори?

От гледна точка на цивилизацията, бихме ли могли да бъдем без да бъдем алегорични?